Артър Кларк - Последната теорема

Гамини беше изписал един куп глупости, преди да стигне до хубавата част, но нищо. Ранджит изчете няколко пъти безценното изречение, преди да продължи с остатъка от писмото. Което беше пълно с новини, но не особено лично. Часовете в колежа били интересни, но една идея по-трудни от очакваното. Храната, естествено, била ужасна, но пък имало изобилие от индийски ресторантчета, които предлагали храна за вкъщи, а в някои от тях дори знаели какво да правят с кърито. Общежитието не било много по-добро от храната, но пък Гамини нямало да остане вечно там. Веднага щом получел разрешение от лондонските адвокати на баща си, щял да подпише договор за наем за един „великолепен мезонет“, по думите на хазаина, само на пет минути път пеша от колежа. Какви неща може да си позволи човек, когато е имал късмета да се роди в семейството на богат баща, помисли си Ранджит, плъзгайки поглед по оскъдната мебелировка на собствената си стая. О, и да, Ранджит, продължаваше нататък писмото, на теб тук много би ти харесало, защото училището е само на десетина минути път от театрите и ресторантите на Лестър Скуеър. Гамини вече успял да гледа нова постановка на „Нощта на грешките“ и два мюзикъла.

С други думи, на девет хиляди километра от него Гамини Бандара се забавляваше.

Ранджит въздъхна, отдели миг-два да се порадва за приятеля си — или поне да увери сам себе си, че се радва, — мушна се в самотното си легло и заспа.

Мина доста време, докато разбие паролата на преподавателя по математика — и по-точно единайсет дни, като по-голямата част от всеки ден беше посветена на допълнителни биографични проучвания и нови начини, по които компютърът да разбърка и сравнява вкараната информация. А после дойде сутринта, когато Ранджит влезе без особени надежди в библиотеката, а на екрана го чакаше дългоочакваното съобщение „Паролата на д-р Дабаре идентифицирана“. Оказа се, че паролата на преподавателя по математика е мотото на университета в Коломбо — „Будхих сарватра бхраяте“ — „Мъдростта грее отвсякъде“ — с рождената дата на жена му, разделена на две и вмъкната между думите:

Будхих. 4.14. Сарватра. 1984. Бхраяте

Светът на математическите писания се отвори за Ранджит!

И така, през оставащите шест седмици до началото на учебната година Ранджит за пръв път в живота си едва не се удави в пороя от онази специфична информация, за която копнееше повече от всичко.

Като начало, налице бяха периодичните издания по теория на числата. Имаше две значими списания на английски език и по едно-две на френски, немски и дори на китайски (но той в самото начало реши да не се занимава с неща, които имат нужда от превод). А книгите… толкова много книги! И сега той имаше достъп до всички тях чрез междубиблиотечния обмен! Сред онези, които изглеждаха интересни, макар и непряко свързани със задачата му, бяха книги като „От Ферма до Минковски“ на Шарло и Ополка и „Основи на теорията на числата“ на Вейл, която според отзивите далеч надхвърляше „основите“ и беше доста сложна дори за Ранджит. Не толкова обещаващи поради очевидното си предназначение за неизкушената публика бяха „Последната теорема“ от Саймън Синг, „Въведение в математиката на Ферма-Уайлс“ от Ив Хелегарт и една книга от Корнел, Силвърман и Стивънс, озаглавена „Модуларни форми и последната теорема на Ферма“. Списъкът беше дълъг, а включваше само книгите! Ами научните статии и разработки, стотици и дори хиляди навярно, разглеждащи тази най-известна математическа загадка и публикувани… ами, навсякъде: в английското „Нейчър“ и американското „Сайънс“, в уважавани математически списания, които се разпространяваха по целия свят, и в годишници на неизвестни университети в Непал, Чили, Люксембург и къде ли още не.

Ранджит често попадаше на дребни любопитни нещица, които би искал да сподели с баща си, и това го натъжаваше. Оказваше се например, че елементи от теорията на числата се срещат в хиндуистката литература още от седми век и дори по-рано — в работите на Брахмагупта, Варахамихира, Пингала, Бхаскара, Лилавати и прочие. Както и при плодотворния арабски автор абу-и-Фат Омар бин Ибрахим Хаям, познат сред онези, които бяха чували за него — Ранджит Субраманиан не беше един от тях, — като Омар Хаям, автора на дългата колекция от поетични четиристишия „Рубаят“.

Всичко това не беше от особена полза за Ранджит в неговото упорито преследване на Ферма. Дори известната теорема на Брахмагупта не му правеше впечатление, защото изобщо не му пукаше, че в определен вид четириъгълници определен вид перпендикуляр винаги разполовява срещулежащата страна. Въпреки това, когато за четвърти или пети път попадна на препратка към триъгълника на Паскал и коренуването на Хаям, той седна и написа имейл на баща си, в който разказваше за откритията си. А после дълго седя, поставил курсора върху бутона за изпращане, накрая въздъхна и вместо него натисна бутона за отмяна. Ако Ганеш Субраманиан искаше да поддържа връзка със сина си, редно беше той, а не синът му да направи първата крачка.