Артър Кларк - Последната теорема

Ранджит имаше близо два месеца лятна ваканция от края на първата си година в университета до началото на втората. За голяма част от преподавателското тяло това заиграване с календара все още беше доста радикален нов експеримент. До неотдавна лятна ваканция не се предвиждаше, на основание, че поради близостта си до екватора Шри Ланка всъщност нямаше сезони. Но няколкото години студентско недоволство доведе до заключението, че младежите в колежанска възраст имат нужда от време на време да се откъснат от реда и дисциплината на университетското градче, и до логичното решение пробно да се въведе практиката на западните университети.

Ако питаха Ранджит, експериментът не беше особено успешен. Гамини го нямаше да му прави компания, а световните новини си оставаха все така лоши.

И изглеждаха още по-лоши, защото за известно време бяха изглеждали добри. Имало бе обещание за среща на свръхсилите, която да сложи край на смъртоносните малки войни по света. Звучеше обнадеждаващо и оптимистично, но изборът на място за срещата тръгна зле. Русия предложи Киев в Украйна, но когато се стигна до гласуване, Киев загуби с един срещу два гласа. Китай предложи град Хо Ши Мин във Виетнам, но загуби със същия резултат. Същото се случи и с американското предложение за Ванкувър, Канада. След което представителите на Китай напуснаха демонстративно сградата на ООН, заявявайки, че западните сили нямат реален интерес към световния мир.

Но американските и руските делегати бяха очаквали това развитие на нещата и имаха предварително разработен план. В общо изявление порицаха неуспеха на Китай да подчини суетата си на световните нужди и обявиха намерението си да загърбят своите често изразявани и непримирими различия и да проведат срещата без присъствието на Китай.

За място на срещата избраха красивата Венеция на севера — град Стокхолм в Швеция. Усилията им почти успяха. Съгласиха се, че е налице спешна необходимост от прекратяване на военните действия между Израел и Палестина, между мюсюлманските и християнските фракции в бивша Югославия, между Еквадор и Колумбия… накратко, между всички страни, които водеха война, обявена или не, по целия свят. Кандидати за умиротворяване имаше много, а някоя и друга ракета на подходящото място несъмнено би умиротворила всеки от тях. Американците и руснаците се съгласиха, че е техен дълг, като на най-големите побойници в квартала, да се заемат с тази задача.

Уви, имаше едно нещо, за което не можаха да постигнат съгласие. А именно — срещу коя страна от всяка воюваща двойка да насочат ракетите си.

Ранджит Субраманиан реши, че повече няма да обръща внимание на тези глупости. Те само му разваляха лятото, а за него то бе изключително ценно, време без програмирани задължения, което можеше да употреби по свое желание, а той имаше съвсем ясна представа какво му се прави. Но когато сгащи д-р Кристофър Дабаре в кабинета му, преподавателят по математика се обиди.

— Щом не ти позволих да използваш паролата ми през учебната година, откъде ти хрумна, че ще ти позволя да я използваш, докато съм в Кувейт?

Ранджит примигна глуповато.

— Кувейт?

— Там имам договор да водя ежегодни летни курсове за синовете на петролните шейхове срещу заплащане, многократно по-голямо от онова, което получавам срещу опитите си да набия прости математически правила във вашите глави.

На което Ранджит, след бърз размисъл, отвърна само:

— О, извинете. Не знаех, че заминавате. Приятно пътуване. — След което излезе от кабинета му и се отправи към най-близкия компютър. Щом проклетият д-р Дабаре не искаше да му даде паролата си доброволно, имаше и други начини. И по-точно налице бяха онези особен вид начини, пораждащи се, когато преподавател гурбетчия замине на няколко хиляди километра, начини, за чието оползотворяване Ранджит вече имаше план.

Стъпка първа на плана беше лесна. Всеки щатен преподавател имаше биографичен файл в университетската база данни. Ранджит откри файла на Дабаре за секунди. Десет минути по-късно вече си тръгваше, прибрал в джоба си сгънатата разпечатка, която съдържаше всички предварителни данни, които му трябваха — рождената дата на Дабаре, личния му телефонен номер, имейл адреса, номера на паспорта, името на жена му — също и имената на родителите й, — имената на неговите родители и дори името на дядо му по бащина линия, включено във файла, защото на времето бил кмет на малко градче някъде в южната част на острова. Плюс името на териера му — Мили, — и адреса на вилата му на Упувелското крайбрежие. Това не беше всичко. И със сигурност нямаше да е достатъчно. Но определено беше добро като за начало.