Артър Кларк: Последната теорема

— Господин Субраманиан? — заговори го тя.

Ранджит спря, макар да не беше в настроение за празни приказки.

— Да? — излая той.

Момичето, изглежда, не се засегна от грубия му тон.

— Казвам се Мира де Сойза. Чух какво ви каза д-р Мендис. Наистина ли ще повторите курса, както предложи той?

Тази фуста вече наистина го дразнеше.

— Не, надявам се — отвърна грубо. — Защо да го правя?

— Не би и трябвало, уверявам ви. Нужна ви е само малко помощ в подготовката. Може и да не сте забелязали, но аз получавам само шестици. Бих могла да ви помогна, ако искате.

Това беше последното нещо, което Ранджит очакваше да чуе, и то моментално разбуди подозрителността му.

— И защо ще правите такова нещо? — попита той.

Каквато и да беше истината по въпроса — навярно имаше нещо общо с простичкия факт, че той е хубав млад мъж, — нейният отговор гласеше следното:

— Защото мисля, че д-р Мендис не е справедлив към вас. — Но реакцията му, изглежда, я беше разочаровала, обидила дори. Затова следващото бе казано доста по-остро: — Ако не искате помощ, просто кажете. Но трябва да знаете, че онова, което д-р Мендис нарича социология, е обикновено запаметяване на материала от учебниците, и то само онези части, които се отнасят до Шри Ланка. Бих могла да ви обясня всичко навреме за изпита.

За момент Ранджит искрено обмисли предложението й.

— Благодаря — каза той, вече по-меко, — но все ще се оправя някак. — Кимна й, колкото да не изглежда съвсем неблагодарен, после се обърна и си тръгна.

Ала макар да обърна гръб на момичето, той отнесе със себе си казаното от нея.

Имаше смисъл в думите й. Кой беше този Мендис, та да му казва, че няма да се справи достатъчно добре на крайния изпит? Да не би само един даскал синхалезе и една бюргерка да познаваха историята на Шри Ланка? Ранджит знаеше едно място, където съхраняваха необходимото за целта знание и където с радост щяха да го споделят с него.

Взе социологията. Не с „невъзможните“ според д-р Мендис осемдесет процента на крайния изпит, а с деветдесет и един — неговата оценка беше сред петте най-високи в курса. Какво ще каже д-р Мендис сега?

Ранджит не се съмняваше, че макар да не му говори, баща му никога не би отказал да му помогне. Оказа се прав. Когато се свърза със Сураш по телефона и обясни от какво има нужда, получи отговора, който очакваше.

— Трябва да се консултирам с главния жрец — отвърна предпазливо старият монах. — Обади се пак след час, моля те.

Но Ранджит не се съмняваше какъв ще е отговорът, затова натъпка раницата си с чисто бельо, четка за зъби и всичко друго, което можеше да му потрябва в Тринкомалее. Ето какво му каза Сураш, когато Ранджит се обади отново:

— Да, Ранджит — бяха думите на стария монах. — Тръгвай веднага. Ще ти осигурим всичко, което ти трябва.

Единственият начин да стигне до Тринкомалее беше на стоп с един камион, който миришеше силно на къри от шофьора и на ароматна канелена кора от товара в каросерията. Пристигна в храма доста след полунощ. Баща му отдавна беше заспал, както можеше да се очаква, а дежурният помощник-жрец не предложи да го събуди. Затова пък откликна на всичко, което Ранджит поиска — килия, в която да се настани, семпла, но засищаща храна три пъти на ден и достъп до архивите на храма.

Документите не бяха написани на трошлив пергамент или животинска кожа, както се беше опасявал Ранджит — това все пак беше храмът на баща му, а той винаги беше в крак със съвременните технологии. Когато се събуди на сутринта, Ранджит завари на масата до нара си лаптоп, чрез който имаше достъп до цялата история на Шри Ланка, от времето на племенните веди, първите обитатели на острова, до ден-днешен. Имаше много информация, която преподавателят не беше зачекнал, но Ранджит си беше донесъл учебника — не за да учи по него, а да се ориентира кои части от историята на острова може да прескочи. Разполагаше само с пет дни, после трябваше да се връща в университета. Но пет дни, посветени изцяло на един предмет, бяха предостатъчни за умен и мотивиран млад човек като Ранджит Субраманиан. (А и нямаше повод да се „разпилява“. Край със синдрома ГСШМ.) Научи и доста неща, които не бяха в конспекта за крайния изпит. Научи за огромното съкровище от перли, злато и слонова кост, което португалците бяха отнесли от бащиния му храм, преди да го сринат със земята. Научи за петдесетгодишния период, през който тамилите управлявали целия остров, както и че генералът, който победил тамилите и „освободил“ собствения си народ, все още е на почит сред съвременните синхалезе — дори и в семейството на Гамини очевидно, чийто баща, Дхатусена Бандара, беше кръстен на него.