Артър Кларк: Последната теорема

Явно частното им свърталище не беше толкова частно, колкото си мислеха. Те се ометоха със сподавен смях, преди някой да ги е хванал в крачка.

Изследването на тази нова територия беше истинска радост за Ранджит. За разлика от университетските занятия. Към края на първата си година в университета той беше научил много неща, които в огромната си част — според него — не си струваха труда. В тази непотребна категория влизаше новопридобитото му умение да спряга повечето правилни френски глаголи и дори някои от най-важните неправилни, като etre, да речем. От другата страна беше положителният и крайно невероятен факт, че беше съумял някак да изкара изпита по френски, без което преминаването му във втори курс би било под въпрос.

Дори хиперпротивната биология стана почти интересна, когато на преподавателя (също толкова противен по мнение на Ранджит) му свършиха жабите за дисекция и той се прехвърли от теоретичните дискусии на болестни вектори към някои действителни истории от медиите в Коломбо. Историите бяха свързани с бързото разпространение на нова заразна болест, наречена чикунгуня. Името беше дума на суахили със значение „онова, което се превива“ и описваше прегърбената стойка на пациентите, страдащи от нетърпимите ставни болки, съпровождащи болестта. По всичко личеше, че вирусът, причиняващ чикунгуня, не е ново явление, но доскоро действието му било силно ограничено. Сега се беше разбеснял на нова сметка, пренасян от вездесъщите рояци комари Aedes aegipti, които тормозят района от незапомнени времена. Хиляди жители на Сейшелите и други острови в Индийския океан се сдобивали с обрив, треска и инвалидизиращи ставни болки… а, както им напомни преподавателят, Шри Ланка все още имала безброй тресавища и безотточни езерца, които били идеални за размножаването на A.aegipti. Той не потвърди, но и не отрече слуха, че причинителят на болестта може да е бил изкуствено създаден като средство за биологична война (от коя държава и срещу коя никой не се наемаше да каже), а впоследствие изпуснат и стигнал някак до островите в Индийския океан.

Това беше и най-интересното нещо, което Ранджит откри в пущинака на курса по биология. Войнолюбиви нации? Биологични оръжия? Все неща, за които нямаше търпение да поговори с Гамини, което, уви, беше невъзможно. Гамини имаше занятие по интердисциплинарна наука точно преди обяд и поне още час нямаше да бъде на разположение за интересни разговори.

Подтикнат от скуката, Ранджит направи онова, което беше избягвал през по-голямата част от семестъра. Имаше открит семинар по екология, нещо за световните водни проблеми. Всички студенти бяха поканени да присъстват, което водеше след себе си логичната последица, че повечето решително не го правеха. А това превръщаше семинара в идеалното местенце, където Ранджит да подремне, без никой да му досажда.

Само че лекторът започна да говори за Мъртво море.

Мъртво море беше далеч встрани от интересите на Ранджит, но за лектора беше скрито съкровище. Според него трябвало да се изградят акведукти от Средиземно до Мъртво море на дълбочина четиристотин метра под морското равнище и разликата във височината между началната и крайната точка да се използва за производство на електроенергия.

Идеята развълнува Ранджит. Беше си математическа задача, но в огромен мащаб, а и щеше да допринесе за добруването на много хора! Нямаше търпение да каже на Гамини за това.

Но когато най-после се появи в мензата, Гамини не остана впечатлен.

— Стари работи — информира го той. — Един приятел на баща ми — д-р Ал Заср, той е египтянин — беше на вечеря у нас и ни разказа за това. Само че няма как да стане. Идеята била израелска, а държавите, през които трябвало да мине акведуктът, не си падат по израелски идеи.

— Ха — изсумтя Ранджит. Лекторът не беше споменал, че идеята е израелска. Или че датира отпреди двайсет години. А щом не се е осъществила за двайсет години, едва ли щеше да се осъществи тепърва.

Гамини не прояви голям интерес и към чикунгунята, след което дойде неговият ред да образова Ранджит.

— Твоят проблем — информира го той — се нарича синдром ГСШМ. Знаеш ли какво е това? Не знаеш, но точно от това страдаш. Разпиляваш се, Ранджит. Имаш твърде много интереси и все разнопосочни. Преподавателят ми по психология казва, че е твърде вероятно хора като теб да изглупеят, защото всеки път, когато превключваш от едно нещо на друго, ти един вид сам се прекъсваш и ако го правиш твърде често, това се отразява на фронталния ти кортекс и получаваш РДВ.