Винс Флин - Денят на Апокалипсиса

Рап кимна.

— Не се тревожете, генерале. Нямам намерение да се застоявам.

Харли отстъпи от джипа и добави:

— И гледай пак да не те прострелят! А сега се махай и побързай! — След тези думи джиповете потеглиха с мръсна газ и се насочиха към главния път.

Минохвъргачните разчети бяха отнели инициативата от противника — терористи и талибани бягаха с пълна сила към планината. Там обаче ги чакаше много неприятна изненада. Взвод от военноморски „тюлени“ ги дебнеше в засада. Отделните екипи докладваха за спорадична стрелба, но вече не можеше да се говори за никаква контраатака от другата страна. Рейнджърите бяха образували безопасен коридор около позицията на Гърмяща змия едно. Така всеки опит за пробив в селото на практика бе малко вероятен. Джиповете се движеха свободно, без да откриват огън, защото никой не ги обстрелваше.

Спряха пред надупчените от куршуми стени на къщата, Кориган излезе, за да посрещне Рап. Старши сержантът го въведе вътре. Мич не обърна внимание на завързаните пленници с качулки на главите, седнали на пода, и последва Кориган по коридора към спалнята. Щурмовакът от „Делта“ включи фенерче и го насочи към входа на подземното помещение.

— Проверихме набързо за мини-капани. Не открихме, но все пак бъдете внимателен.

Рап кимна и взе фенерчето от старши сержанта. Наведе се и промуши краката си в дупката. После стисна фенерчето със зъби и се спусна надолу, докато краката му не стъпиха върху влажната пръст. Рап хвана фенерчето и бавно се обърна. В подземието имаше няколко компютъра и кутии с папки, струпани хаотично из цялото помещение. Накрая откри това, което търсеше на една от стените и се вцепени. Обхвана го смесица от страх и неверие.

Пристъпи напред и се вгледа в картата, която познаваше много добре. Реките, пътищата, парковете — всичко му беше познато. Самото откриване на подобна карта в такъв отдалечен район на света би накарала всеки на негово място да замисли. Находката будеше огромна тревога. И най-вече начертаните и нарисувани на ръка знаци върху картата. Тя беше изпълнена с концентрични кръгове с отбелязан център, а до всеки от кръговете бяха изписани две числа. Едното беше за температурата, а другото — за броя на жертвите.

Полетата между кръговете бяха изписани на арабски, отбелязвайки метеорологичното време за конкретния район.

Рап отстъпи назад. Колко ли време оставаше? Из главата му запрепускаха най-различни апокалиптични варианти. Беше виждал подобни карти и преди. Използваха се за оценка на унищожителната мощ на ядрените оръжия. Този път обаче мишената бе Вашингтон.

На около тринайсет хиляди километра от пакистанското село, над източното крайбрежие на Флорида се спускаше мрак. Тринайсетметровата моторна яхта си проправи път между шамандурите и се насочи към пристана на националния природен резерват на Мерит Айлънд. Денят беше дълъг и напрегнат за ал Ямани. След като уби капитана, той плава петстотин и осемдесет километра, без да спира никъде, с изключение на Форт Пиърс, където зареди резервоарите с гориво. За щастие времето беше благоприятно и той измина почти една трета от пътуването на автопилот. Въпреки това яркото слънце и вятърът му действаха изтощително и повлияха на чувството му за ориентация. Поради тази причина в момента се чувстваше малко замаян.

Докато яхтата плаваше в спокойния тесен пристан със скорост само пет възела, арабинът беше посрещнат от зловеща тишина, която от време на време се нарушаваше от нощните крясъци на животни, които ал Ямани дори не можеше да познае. Беше израснал в провинция Ал Бахах в Саудитска Арабия и до скоро не умееше дори да плува. Познанията му за лодките и корабите дойдоха едва през последната година, когато помогна на другарите си смъртници да се прехвърлят по Каспийско море, от Северен Иран в Казахстан. Беше наблюдавал внимателно действията на техния ирански капитан, който направляваше овехтялата им баржа. След доста увъртане капитанът накрая се съгласи да посвети воина на Исляма в морското дело. Ал Ямани знаеше, че за да влезе в Съединените щати, се нуждае от някакъв нестандартен план.

Дизеловите двигатели мъркаха тихо, а водата зад кърмата бълбукаше, докато яхтата се придвижваше навътре. Ал Ямани се молеше да не се натъкне на алигатори. При мисълта за подобна среща по гърба му полазваха ледени тръпки. Той беше смелчак, но израснал в пустинната местност на Саудитска Арабия. Подобни гигантски земноводни го изкарваха от равновесие. Вече беше чул няколко характерни шума, плясъци във водата, и си представяше как огромните зверове го следват по тесния канал.