Винс Флин - Денят на Апокалипсиса

Кориган леко се отпусна, спокоен, че нещата вървят по план. Това състояние мигновено се изпари, когато чу поредица от ругатни. Погледна нагоре, към тавана. Ругатните със сигурност не идваха от вътрешността на сградата, а и му се стори, че позна гласа.

— Брайън — повика той подчинения си по радиостанцията, — какво става горе при вас?

Последваха отново ругатни и накрая:

— Удариха ме.

Преди Кориган да реагира, Дани Гоблиш, един от двамата медици в екипа, се отзова:

— Аз съм при него, Кор.

— Сериозно ли е?

— Пряко попадение в рамото. Ще знам повече след една минута.

— Прието. Дръж ме в течение.

Кориган отпи вода от мундщука на специалния резервоар на гърба си и се върна при външната врата.

— Шефе, Лу е.

— Какво има? — попита го старши сержантът.

— Мисля, че един от враговете се канеше да влезе в скривалище, преди да го очистя.

Кориган се намръщи. Ако къщата се окажеше свързана с други чрез подземен тунел, това можеше да представлява сериозен проблем.

— Веднага идвам.

Старши сержантът погледна към командосите в предната стая. И тримата го посрещнаха с вдигнат нагоре палец.

— След минута се връщам — каза им той и се насочи към тъмния коридор.

Рап наблюдаваше как групите на рейнджърите влизат в селото, преминавайки покрай сградите една след друга. Четирийсет и двамата командоси от първия взвод се намираха по средата, леко отдалечени напред от другите два взвода. Задачата им беше да се придвижат направо до позицията на Гърмяща змия едно и да обезопасят периметъра. В същото време трябваше да вземат под контрол и отсечката от улицата от сградата-обект до южния край на селото. Другите два взвода щяха да действат по фланговете — да се придвижат само с една пресечка напред във вътрешността на населения пункт и да се окопаят. Всеки от взводовете имаше резервно отделение войници, което служеше за бързо реагиране, ако в някой от районите на бойни действия стане много напечено. Така или иначе минохвъргачните разчети щяха да обезвредят по-сериозната съпротива.

Пилотът на щурмовия хеликоптер „Апачи“, който прелетя набързо над северната част на селото, първи съобщи за масово изтегляне на врага. Неизвестно количество мъже се движеха пеша към планинския проход. Рап погледна един от мониторите. На него се виждаха дребни фигурки, вървящи в колона по един. По улиците на селото той наброи още петнайсетина, които също се насочваха към планината. Прогнозите на генерала се сбъдваха.

Челната група на рейнджърите навлезе в селото без значителни трудности. Те стигнаха позицията на Гърмяща змия едно за не повече от две минути. Веднъж дошли на мястото, рейнджърите бързо обезопасиха периметъра. Рап доволно се усмихна. Ако нещата продължаха да вървят така, скоро щяха да пристъпят към евакуация на пленниците.

Отделни подразделения докладваха, че секторите им са обезопасени. След като съпротивата започна да отслабва, вражеското оттегляне към планината набра сила.

— Орел шест… тук Гърмяща змия едно — старши сержант Кориган повика генерал Харли по радиостанцията. — Открихме нещо, което може би нашият гост ще иска да види.

Генерал Харли погледна към Рап и попита:

— Какво имате, Гърмяща змия?

— Открихме скривалище под къщата. Няколко компютъра, много видеокасети, няколко файла и географски карти.

Генерал Харли не беше изненадан от чутото. При подобни рейдове винаги откриваха по нещо. А защо старши сержантът смяташе, че Рап трябва също да погледне, можеше само да гадае.

— Какво ще му е толкова интересно на госта?

Отговорът на Кориган накара Харли и Рап да си разменят нервни погледи.

— Повтори отново, Гърмяща змия.

Командосът от „Делта“ повтори, този път по-силно.

Рап се разкрещя на генерала:

— Веднага приземете хеликоптера!

Харли нямаше желание да спори с него и след броени секунди „Блекхоук“ се насочи към пистата за кацане.

Когато машината докосна земята, ги посрещнаха два джипа. Рап и генералът изскочиха от машината, побързаха да се отдалечат от въртящите се перки и дотичаха до колите. Рап се намести във втората. „Тюленът“ до него му предложи шлема си. Рап не взе шлема, но се съгласи за защитните очила. Докато си ги нагласяше, Харли се приближи до джипа.

— Не се мотай много, Мич — надвика той силния шум от хеликоптера. — Отиваш там, поглеждаш и веднага се прибираш. Имам си план, към който се придържам. След няколко часа ще изгрее слънцето и дотогава искам всичките ми хора да са пресекли границата обратно.