Генералът и неговият отряд биеха талибаните на тяхната игра. Използваха партизанската тактика, съчетана с въздушна мобилност и огнева мощ. Така те можеха да избират сами мястото и времето на сражението. Непрекъснато дразнеха противника, след което се връщаха в базата си на стотици километри от полесраженията. Така объркваха врага, обезкуражаваха го и му причиняваха значителни щети. Харли и неговите воини водеха срещу лошите война на изтощение.
Рап се заслуша в разговора между офицерите в хеликоптера, които направляваха и ръководеха бойните действия на земята. Хеликоптерът „Апачи“ беше унищожил още едно зенитно оръдие и няколко сгради в другия край на селото. Минохвъргачният бараж на рейнджърите тъкмо беше започнал и в момента в южния край на селото се виждаха ярките отблясъци на взривовете. След още минута рейнджърите щяха да приближат огъня към центъра на селото, методично засипвайки с мини улица след улица. Целта беше на врага да се остави само една посока за оттегляне — към планините. Имаше заповед домовете на хората да не се пипат, ако не е наложително. След това рейнджърите щяха да се разпръснат и да превземат цялото село сграда по сграда. Генерал Харли искаше по възможност да отдели терористите и талибаните от мирното население.
Харли си знаеше работата. На Рап беше казал, че врагът ще постъпи така, както беше постъпвал от векове — ще избяга в планините. А там генералът им беше приготвил доста изненади.
Рап беше обзет от чувство за удовлетворение, че участва в акцията. Тези хора прекарваха през границата оръжие, експлозиви и свежо попълнение. Те устройваха засади на американските войници, които строяха пътища и болници и возеха питейна вода за нуждаещите се. Това бяха фанатиците, които мразеха Америка. Мразеха и свободата, независимо от нейната форма — религиозна, политическа или каквато и да е друга.
Много се лъжеха, като си мислеха, че пакистанската територия ще бъде сигурно убежище за тях. За пореден път бяха подценили противника. Мислеха, че Америка няма достатъчно смелост и решителност, за да се заеме с тях. Те бяха безмилостни бандити, заслепени от фалшивото убеждение в своята правота. Войната беше единственото, което можеше да ги възпре.
Първата 60-милиметрова мина излетя към целта с характерен зловещ писък, който даде секунда-две на по-опитните да се прикрият. Един от тези хора беше Кориган, който светкавично залегна на земята и се сви на кълбо. Минохвъргачните разчети на рейнджърите бяха добри, но докато не се насочеха към конкретната цел, можеше да стане всичко. Огневата и въздушната поддръжка бяха причина номер едно за жертвите от приятелски огън сред американските войници.
За щастие мината експлодира на три пресечки оттук. Последва кратка пауза, а след нея — свистенето на втора мина. Този път експлозията беше по-близо. Няколко секунди по-късно бе изстреляна нова мина. Кориган се надигна на коляно и погледна през прозореца. Светлинната феерия беше в разгара си. Разчетите бяха фиксирали огъня срещу целта и сега стоварваха върху вражеската позиция смъртоносния си товар.
За миг старши сержантът съжали онези, които бяха обект на артилерийския бараж. Войната беше неприятно нещо, с всичките несгоди, жертви и жестокости, но за пехотинеца нямаше по-ужасно нещо от минохвъргачния обстрел. Самият метод на стрелба имаше голямо психологическо въздействие. Някой, който се намира твърде далеч от теб, за да отвърнеш на атаката му, те обстрелва с мощни бомби. И без да можеш по никакъв начин да отблъснеш нападението, ти се оставяш да те води инстинктът за самосъхранение и хукваш да бягаш.
Само че имаше един проблем. Ако тръгнеш да бягаш, почти сигурно е, че ще бъдеш разкъсан от шрапнел, ако не и разнесен на ситни парченца при пряко попадение. Оставен си да се бориш с един от най-силните ти инстинкти — този за оцеляване. Трябва да се научиш да не му обръщаш внимание и да превъзмогнеш хилядите години човешка еволюция. Да останеш на мястото си. Ако теренът позволява, е добре да притиснеш тялото си в някоя дупка или зад тежък и здрав предмет. Пълзи ако трябва, но никога не се изправяй в цял ръст и не бягай.
Кориган забеляза пламък от цев от другата страна на улицата и погледна натам през мерника за нощно виждане. Изстреля откос от три изстрела. Онзи беше или мъртъв или сериозно ранен. И за да не му се случи същото на него, Кориган се премести от другата страна на прозореца.
Небето над покрива от другата страна на улицата беше ярко от проблясъците от взривяващите се мини в южния край на селото. Между експлозиите можеше да различи тракането на автоматично оръжие, което означаваше, че рейнджърите също са влезли в бой.
Читать дальше