Винс Флин - Денят на Апокалипсиса

— Обичам те.

Той се обърна на другата страна и смотолеви:

— И аз.

Вече го губеше. Сякаш беше вчера, когато го носеше на ръце до леглото, а той я поглеждаше в очите и й казваше, че я обича. Сега навлизаше във възраст, в която момчетата се отнасяха отчуждено към момичетата и жените, включително и майките. Кенеди го погали по гърба, стана и излезе от стаята.

Сега, след като се беше погрижила за детето си, можеше да посвети малко време и на себе си. Една приятна дълга и гореща вана щеше да й се отрази добре. Щеше да зареже всички тревожни мисли за работата в продължение на половин час. Влезе в малкия дрешник и свали дрехите си. Сложи копринената блуза в чувала за химическо чистене и се запъти към банята. Направената в старовремски маниер вана беше наполовина пълна с вода, от която се вдигаше пара. Кенеди добави във водата лосион и спря чешмата. Трябваше да издържи някак си още три дни, после щяха да прекарат заедно страхотен и спокоен уикенд. Тя, Томи и майка й планираха да отидат на гости на братовчедите на морето. Щяха да се препичат на слънце, да сърфират и да се забавляват. Идеалният начин да се започне лятото. Поне така се надяваше да стане, макар че не бе изключено за пореден път да я извикат по спешност в службата и Томи и майка й да прекарат уикенда край морето без нея.

Тъкмо се канеше да потопи единия си крак във водата, когато цялото спокойствие и идилия бяха нарушени от познат звън. Кенеди, която по характер беше хладнокръвна, отправи към телефона с мигащата червена лампичка гневен поглед. Апаратът за специална връзка нямаше телефонен секретар. Ако не го вдигнеше, просто щяха да се обадят на служителя от охраната й и той любезно щеше да качи и да почука на вратата на банята.

Нервно грабна халата си от закачалката и отиде до нощната масичка в спалнята. Опита се да разчете номера върху дисплея без очила. Изглежда бяха от Центъра за глобални операции на ЦРУ. Кенеди сграбчи слушалката.

— Директорът на Централното разузнаване Кенеди слуша. — Умората не й пречеше да се държи професионално.

Гласът от другата страна на линията звучеше дрезгаво и някак доста отдалечено:

— Айрини, Мич е.

Кенеди погледна часовника на масичката. Наближаваше десет вечерта, което означаваше, че там, където се намира Рап, още няма шест сутринта.

— Наред ли е всичко?

— Да…

— Къде си?

— Прелитаме над границата. Виж, не искам да те тревожа, но в селото открихме доста сериозна информация. Необходимо е да повикаш хората, отговарящи за Югозападна Азия в Центъра за борба с тероризма, да се обадиш на шефа на резидентурата в Кандахар и да му наредиш да бъде на разположение. Особено ако ми потрябват преводачи.

Кенеди се намръщи.

— Колко сериозна е тази информация?

— Още не знам.

— Тогава защо е това бързане? — Кенеди не харесваше идеята да задейства цялата машина без основателни причини.

— Имай ми доверие. Трябва да действаме бързо.

Кенеди долови нещо странно в гласа му.

— Мич, звучиш ми малко омърлушен. Какво става там?

Рап замълча за известно време.

— Чуй ме, не искам да бия алармата и да вдигам всички под тревога, преди да проверим нещата. Открихме подземно скривалище под къщата.

— Какво скривалище? — Кенеди вече беше нащрек.

— Беше пълно с папки и досиета. Повечето от тях са написани на пущу, но някои са на арабски. Имаше също няколко компютъра и карти.

— И? — Кенеди знаеше, че има и още нещо, иначе Рап не би се обадил.

Последва дълга пауза.

— Една от картите е на Вашингтон и на нея са показани последиците от ядрен взрив.

— Боже господи! — Кенеди седна на кревата и си представи как се сбъдва най-лошият й кошмар.

— Айрини, само се погрижи да прикриеш задниците ни. Дай ми няколко часа да проверя цялата документация, преди всички да се разтичат.

Кенеди трескаво обмисляше различни възможности и никоя от тях не беше добра. Финансовите движения от последния петък, прехванатите разговори за предстоящо голямо събитие от неизвестен вид, а сега и това.

— Как да остана спокойна, Мич!

— Дай ми само няколко часа. — Рап добре си представяше какво става в момента в главата й. Тя също беше виждала плановете за онова, което наричаха Продължаване на държавното управление. Плановете предвиждаха само през първия час да бъдат вдигнати под тревога хиляди хора. — Веднъж щом джинът излезе от бутилката, няма да сме в състояние да го натикаме обратно. Само изчакай да проуча находката, за да видя дали наистина са се снабдили с необходимите материали, или всичко е фалшива тревога.