Винс Флин - Денят на Апокалипсиса

Кенеди не го слушаше. Мозъкът й беше блокирал от факта, че президентът, вицепрезидентът, председателят на конгреса и на сената, държавният секретар и министърът на финансите — всички в момента се намират в столицата. Поне част от тях трябваше да бъдат преместени.

— Айрини, сега е вторник вечерта. Знаеш как работят терористите. Искат максимум публичност. Ако ще правят нещо, то ще е посред бял ден, когато Вашингтон е пълен с народ.

Кенеди потърка носа си.

— Може би си прав, но не мога да оставя всичко на случайността. — Трябваше да се придържат към плановете и процедурите.

— Ако имат бомба, нашият приоритет номер едно е да се погрижим да не я взривят. За тази цел имам нужда от време. Само задръж за малко и недей да предприемаш нищо прибързано в следващите няколко часа. Само за това те моля.

Гласът му отново беше ясен, но умоляващият тон се усещаше.

— Разполагаш с всичко необходимо, Мич — отвърна тя накрая. — Само работи бързо и ми се обади, веднага щом научиш нещо повече. Сега трябва да затварям.

Кенеди прекъсна връзката, но слушалката й остана в ръката. Умът й препускаше, опитваше се да съпостави току-що чутото с информацията, с която вече разполагаше. Сети се за подобна ситуация, при която много влиятелни хора във Вашингтон пренебрегнаха всички сигнали за наближаваща атака. За съжаление бездействието им доведе до смъртта на хиляди. Директорът на ЦРУ взе решение. Щеше да върви по тънък лед, но при така създалите се обстоятелства нямаше друг изход.

Личният кабинет на президента се намираше на втория етаж на Белия дом. Хейс си беше свалил обувките и бе вдигнал крака на бюрото. В едната ръка държеше чаша, а в другата книга. По природа бе ранобуден, затова се канеше да си ляга, след като изпие питието си.

На вратата се почука, но преди Хейс да се обади, вътре влезе агентът от Сикрет Сървис Бет Йоргенсън, която тази вечер отговаряше за охраната му.

— Извинете, че ви прекъсвам, сър, но изникна нещо важно. — Йоргенсън прекоси кабинета, отиде до бюрото му и вдигна слушалката на защитения срещу подслушване телефон. Подаде я на Хейс и добави: — Директорът Кенеди иска да говори с вас.

Хейс още държеше книгата и чашата, изненадан от събитията. Нещо изключително необичайно се случваше и той имаше неприятното усещане, че никак не е на добро. Остави чашата и взе слушалката.

— Здравей, Айрини.

— Господин президент, смятам за необходимо да ви съобщя, че ситуацията рязко се промени. — Кенеди предаде информацията, научена от Рап, и повтори накратко доклада, който беше изнесла пред президента предната сутрин.

Когато свърши, Хейс остана замълчан. След известно колебание заразсъждава на глас:

— Това не ми звучи никак добре.

— Не, не е добре, сър. — Кенеди направи пауза. Знаеше, че президентът няма да хареса предложението й, но трябваше да го убеди. — Като превантивна мярка бих ви посъветвала заедно с първата дама да пренощувате в бункера.

Президентът си представи бетонното убежище под сградата. Веднъж беше изкарал в бункера няколко дни и нямаше желание кракът му отново да стъпва там.

— Почакай малко, Айрини. Една карта все още не означава нищо.

— Не, сър, но тази карта не е обикновена.

Още трима агенти на Сикрет Сървис влязоха в кабинета и Хейс разбра, че вече всички се раздвижват.

— Айрини, само не ми казвай, че си наредила евакуация.

— Не, сър, не съм, макар че разполагам с правомощията да го сторя, без да искам вашето одобрение. — Кенеди внимателно бе подбрала думите си. Тя имаше право да пристъпи към Продължаване на управлението, което предвиждаше евакуация на ключовите политици и държавници от града. Прилагането на подобен план не беше толкова лесно, тъй като се знаеше, че скоро след като започне, медиите ще се усетят и ще предизвикат общонационална паника.

— Какво искаш да кажеш, Айрини?

— Сър, аз не съм готова да приложа операция Ноев ковчег, но мисля, че за вас и първата дама ще е най-разумно да слезете долу и да прекарате нощта там.

— Айрини, според мен много прибързваш.

Кенеди не смяташе да се предава лесно.

— Сър, изправени сме пред реален проблем. И вие, и вицепрезидентът се намирате в града, председателите на конгреса и на сената — също, както и целият ви кабинет с изключение на вътрешния министър.

— А… разбирам. — Ако в този момент избухнеше бомба, вътрешният министър щеше да стане президент. И макар да бе достатъчно порядъчен, той едва ли щеше да вдъхне у народа увереност във време на национална трагедия.