Винс Флин - Денят на Апокалипсиса

Урда имаше голям успех при преговорите и директорът по операции на ЦРУ го направи шеф на резидентурата в Кандахар. Рап се беше срещал няколко пъти с него, но за кратко. Урда имаше репутацията на човек, с когото не винаги е лесно да се оправиш. Говореше се, че той не обича хората от щабквартирата да го поучават и да му се бъркат в работата. Рап се надяваше Кенеди да е подготвила максимално почвата, защото той нямаше никакво време да се церемони с когото и да било.

Рап приближи до пикапа, но Урда изобщо не помръдна. Остана разкрачен, с ръце на кръста. Беше поне с десетина сантиметра по-нисък от Рап, но пък широкоплещест и набит. По брадатото му лице се виждаше, че днес не е в настроение.

Рап не си направи труда да му предложи ръката си.

— Благодаря, че се отзова толкова бързо, Джамал.

— Зарежи глупостите, Рап. Чух, че си дошъл още вчера. Благодаря за обаждането от шефовете. — Урда скръсти ръце, под бицепсите му се показаха ръкохватките на два 45-калиброви пистолета. — Знаеш, професионални любезности на хората от шпионажа.

Рап потисна желанието си да постави Урда на мястото му и се постара да разбере гледната точка на събеседника си. Урда и хората му бяха необходими. По-добре беше да спечели симпатиите им, отколкото да ги принуждава насила да му помагат. Рап до такава степен беше свикнал с тайните операции, че изобщо не му хрумна да уведоми човека на ЦРУ в Кандахар за пристигането си. Нито пък да спомене, че се кани да проведе операция в задния му двор.

С крайно нехарактерен за него тон, Рап отвърна:

— Извинявай, че не те предупредих, но нещата се развиха много бързо.

— Толкова бързо, че дори не можа да се обадиш по телефона? — Джамал почеса гъстата си черна брада и зачака отговор.

Тактиката на примирение и любезност не даде резултати. Рап беше гладен, уморен и не бе в настроение да оспорват заповедите му. Погледна назад. Медицинският персонал от базата тичаше към хеликоптерите, за да се погрижи за ранените. Единственият тежко ранен командос беше евакуиран преди повече от час и вече се намираше в операционната. Хирургът каза, че боецът ще оживее, но кариерата на му в „Делта Форс“ навярно ще приключи. Други деветима също се нуждаеха от лечение, но за щастие никоя от раните им не беше сериозна. Рап обаче възнамеряваше да използва първоначалното объркване и суматохата на пистата, за да прехвърли незабелязано пленниците в двата камиона на Урда. Което означаваше, че няма никакво време за губене, нито за препиране с този човек, който сигурно страдаше от мания за величие.

— Джамал, имам петима пленници в онзи „Чинук“ там. — Рап посочи големия дълъг хеликоптер с перки в предната и задната част на корпуса. Шестима уморени и мръсни бойци от „Делта“ стояха на пост пред задната рампа на машината. — Един от тях е Али Саед ал Хури.

Поведението на събеседника му рязко се промени при споменаването на името на един от главните водачи на „Ал Кайда“.

— За един ден само прелетях тринайсет хиляди километра. А за двайсет и четири часа постигнах повече, отколкото ти — за две години. Затова не ми говори глупости за професионалните любезности. Не те познавам и не ми пука за теб. За мен е важно само дали си добър в работата и дали си способен да ми дадеш резултатите, които ми трябват. Ако имаш проблем с изпълнението на мои заповеди, кажи си го направо и ще натоваря задника ти на следващия самолет за Щатите. Ще ти намерят прекрасна чиновническа работа някъде другаде.

Рап замълча, за да даде време на Урда да си представи как ще изглежда зад бюрото и колко унизително за него ще е да го отзоват обратно в Ленгли. После му предложи изход от положението:

— Възхищавам се на саможертвата ти и с готовност бих те взел да участваш в операцията… особено предвид, че нямаме никакво време. Затова ми направи услуга. Вземи двата камиона и ги паркирай до задната част на оня „Чинук“. Да натоварим пленниците и да се махаме оттук.

Урда погледна към хеликоптера, после отново към Рап.

— Чух, че си бил голям инат.

— И аз чух същото за теб. — Мич се усмихна резервирано. — Хайде да вървим.

Да откриеш резидентурата на ЦРУ в града беше като да търсиш католическа катедрала. Само огледай внимателно хоризонта и потърси най-високата точка. Почти сигурно беше, че е разположена там. И в Кандахар не беше по-различно, само дето тука нямаше катедрали, нито дори църкви, а само джамии. Управлението се беше разположило в една вила с изглед към целия град. Къщата беше построена от заможно афганистанско семейство, напуснало страната като много други, когато съветската армия нахлу. През осемдесетте години къщата се обитаваше от руснаци, а през деветдесетте — от талибаните. Сега тук се разполагаха американците.