Винс Флин - Денят на Апокалипсиса

Рап държеше с едната ръка руля, а с другата започна да сваля брезентовото покривало. Платното изплющя и падна назад, в реката. Той провери скоростта и запасите от гориво, след което клекна и се приготви за шестминутното пътуване.

Яхтеният пристан се намираше на пет километра от моста, от страната на Вирджиния. Хеликоптерът на Министерството на енергетиката направи кръг и се снижи за кацане. Моторницата продължи да се движи на пълни обороти, по пътя си едва не прегази две по-малки лодки. Хората на тях бясно ръкомахаха и ругаеха лудия кучи син, който управляваше толкова безотговорно единайсетметровата моторница. Рап се насочи право към сградата до пристана. Тези, които не бяха отишли да гледат как хеликоптерът каца на паркинга, се вторачиха в летящия към тях съд, изпълнени с ужас.

Мич рязко издърпа дроселите, остави ги в неутрално положение за половин секунда, после даде пълен назад. Двигателите изреваха, докато се нагодят на новия режим, а хората по брега се разбягаха във всички посоки. Моторницата спря на няма и десет метра от кея, но инерцията продължи да я носи напред. Изблъска няколко лодки и съоръжения.

Рап намали оборотите на левия двигател, а десния даде на пълен напред. Лодката се завъртя, кърмата й се обърна към брега. Тогава даде десния двигател на заден ход и моторницата се плъзна назад, към пристана.

Мъж на средна възраст, с бермуди и фланелка с къси ръкави, излезе от офиса и се развика:

— За какъв се мислиш ти, бе?

Рап постави двигателите в неутрално положение и изобщо не му обърна внимание.

— Сам, вземи въжетата и привържи моторницата.

По паркинга тичаха трима мъже, всеки от които — натоварен с куфари, чанти и раници. Спряха в края на пирса и оставиха оборудването си на земята. Непознатият със смешните шарени бермуди обаче още не бе свършил и се запъти към Рап, заканително размахал юмрук.

— Виж какво, скапаняко, през всичките ми години като моряк не съм виждал по-голям некадърник от теб. — Той се доближи точно до борда на моторницата. — За кой се мислиш ти, а?

— Аз съм федерален агент — отвърна Рап и посочи труповете, проснати на кърмата. — Убих тези двамата, в каютата има още един и ако не искаш да ми бъдеш четвъртият, те съветвам да ми се махаш от очите веднага!

Непознатият онемя и се вцепени — не можеше да откъсне поглед от труповете.

— Веднага! — извика Рап. Онзи се обърна и тръгна назад толкова бързо, колкото му позволяваха кльощавите крака. Около пирса се бе събрала тълпа, хората продължаваха да прииждат.

— Обади се на пилотите и им кажи да кацнат на паркинга — нареди Рап на Сам. — Нека ти помогнат да разкараш всичките тия хора оттук, после отцепете периметъра.

Един от инженерите на Раймър носеше раница. Той мина по кея и скочи във водата. Когато стигна до рампата на кърмата, водата беше почти до кръста му.

— Колегите ми останаха да затворят вратите на нашия вертолет. Ще дойдат всеки миг.

Рап кимна.

— Качи се горе и кажи на всички да се махат.

Техникът се доближи до хладилната камера, погледа я няколко секунди и изкрещя на другите двама:

— Гама-излъчване единайсет, разпад на неутроните шест.

Рап наблюдаваше с повишен интерес.

— Какво, по дяволите, означава това?

— Значи, че е горещо. — Техникът от Екипа за търсене и реагиране бързо се върна на кея.

Рап погледна към тълпата, която продължаваше да се трупа. Сам се опитваше да ги изблъска назад. Неколцина сочеха и задаваха въпроси, докато останалите гледаха хеликоптера на ЦРУ, който кръжеше над тях и търсеше място за кацане.

Рап извади пистолета и стреля два пъти във водата. Гърмежите привлякоха вниманието на всички и те се обърнаха към него.

— Веднага напуснете паркинга, мамка му! Случаят е спешен!

Хората схванаха думите му и се разпръснаха към колите си. Рап се обади на Раймър.

— Пол, Мич е. Имам идея. Защо не натоварим бомбата на хеликоптера?

— Ние не правим така, Мич.

— Защо?

— Първо трябва да диагностицираме устройството. Обикновено изобщо не ни се налага да го местим, още повече пък по въздуха.

— Защо?

— Взривът от въздуха ще е с по-голям обхват и мощност. Стой си там и остави хората ми да работят. Синият екип ще дойде до пет минути. После за още няколко минути ще обезвредят бомбата.

— Извини ме, че не споделям твоята увереност, но май ти споменах, че според ал Ямани само Зубаир може да я обезвреди.

— Мич, сапьорите от Екип 6 са най-добрите. Със сигурност ще разгадаят схемата на детонатора.