Винс Флин - Денят на Апокалипсиса

Сети се нещо, което Пол Раймър му беше споменал. Запази спокойствие и каза на пилота:

— Съобщи на оператора в АУАКС-а да маркира моторницата. После започни да завиваш обратно, достатъчно далеч от тях, за да не ни забележат.

Рап опита да си припомни каква беше оценката за вероятните поражения, която Раймър му беше дал, докато чакаше на телефона някакъв високопоставен началник от Министерството на енергетиката. Мощността се изчисляваше в порядъка на петнайсет килотона, а самата бомба беше с размерите приблизително на волейболна топка. Взривът щеше да образува кратер с радиус километър и да изпари всичко от земната повърхност в радиус от почти два километра. Ударната вълна щеше да предизвика поражения в радиус до петнайсет километра, а вятърът щеше да разнесе радиоактивния облак из целия район.

Накрая Раймър вдигна.

— Пол, открихме лодката. Забелязах нещо, завързано за задния край на кърмата. Устройството би ли се поместило в голяма хладилна камера за риба?

Заедно с шефовете си Раймър се намираше в обекта на своето министерство, в Джърмантаун.

— Зависи какви експлозиви ще използват, но общо взето, да… ще се вмести.

— Добре тогава…

— Къде е лодката?

— На около километър и половина южно от моста Удроу Уилсън, движи се на север.

— Стой така, чакай да погледна картата… Километър и половина от моста Удроу Уилсън… Това е на тринайсет километра от Белия дом и Капитолия и на единайсет от Пентагона. Мич, трябва веднага да спрем тази лодка. Няма да ти губя времето с подробности, но и нашите, и руските учени са единодушни, че тази проклетия няма да достигне пълната си мощност от петнайсет килотона. Ако успеем да задържим бомбата извън радиуса от десет километра, ще опазим и спасим всичко на север и изток от Нешънъл Мол. Пентагонът също има добри шансове да оцелее след взрива.

— Ами радиацията?

— Вятърът духа от изток и се усилва. Голяма част от Вирджиния ще пострада сериозно от токсичния дъжд, но ако вятърът се запази, трагедията ще отмине центъра на Вашингтон.

— Значи колкото по-скоро го спрем, толкова по-добре.

— Абсолютно.

— Къде е твоят Екип за търсене и реагиране?

— Единият е на път от Ричмънд, а другият е при Нешънъл Мол.

— Качи този на Нешънъл Мол в хеликоптер много бързо, по-късно ще ти се обадя за допълнителни инструкции.

Рап затвори и надникна в пилотската кабина.

— АУАКС-ът даде ли ви скоростта на моторницата?

— Трийсет и два километра в час.

— Питай ги за колко време моторницата ще стигне моста Удроу Уилсън.

Пилотът зададе въпроса и след около пет секунди предаде отговора:

— Приблизително след три минути и двайсет секунди.

— Къде е вертолетът на Парковата полиция?

— Продължава да лети покрай брега.

— Кажи им да се върнат тук. Искам да летят ниско и бързо по източния бряг на реката.

Отрядът „Тюлен“-6 се намираше на цели петнайсет минути оттук, а тия от ЕСЗ щяха да се забавят още повече. С трийсет километра в час терористите изминаваха повече от километър на всеки три минути. Докато „тюлените“ пристигнеха, моторницата щеше да е на пет километра от Белия дом. Той погледна през илюминатора към околовръстното шосе и моста Удроу Уилсън.

— Добре, ето какъв е планът.

Рап обясни подробно на пилотите точно какво иска от тях, после направи същото и с четиримата командоси. За да не се вижда от реката, хеликоптерът кацна в парка Джоунс Пойнт на западния бряг на Потомак, близо до моста Удроу Уилсън. Двама мъже изскочиха от машината и хукнаха към брега, а Рап и Брукс отвориха широко страничните врати на вертолета — така на връщане по-бързо щяха да ги приберат и да се вдигнат във въздуха. После Рап също изтича до брега, долепил мобилния си телефон до ухото. Тъй като нямаше никакво време да звъни на този и онзи, реши да се обади само на един.

Флъд вдигна слушалката.

— Генерале, намирам се под моста Удроу Уилсън и мисля, че открих нашата моторница.

— Моста Удроу Уилсън? Къде по дяволите е това?

— Там, където околовръстното пресича реката, на десет километра от теб.

— А лодката къде е?

— На около километър и половина от мен, нагоре по реката.

— Мили Боже!

— Да, знам. Току-що преговорихме всичко с Пол Раймър. Той каза, че трябва на всяка цена да спрем бомбата, преди да е отишла още по̀ на север. Разполагам с четиричленен тактически екип от Ленгли и смятам да щурмуваме лодката, когато се озове под моста. Разбира се, освен ако не искате да чакам ЕСЗ… В този случай лично ще наблюдавате операцията от прозореца на кабинета си в Пентагона.