Винс Флин - Денят на Апокалипсиса

— Скип, не искам да споря с теб, но ако моторницата не е завързана на някой пристан, най-добре щурмът да се проведе от „Тюлен“-6. Те се обучават точно за такива акции и са най-добрите. Абордажните действия са техният специалитет.

— Мисля, че ще имаш проблем, защото главният прокурор Стоукс категорично настоя със ситуацията да се занимава само Бюрото. Никакви военни, още по-малко пък ЦРУ. Така каза моят началник, а президентът се съгласи.

— Какво разбира главният прокурор от тия работи?

— Мич, съветвам те да си много предпазлив — предупреди го Макмахън. — Операцията не е в твоите правомощия, не се дръж като нахакан каубой.

— Ако искаш да заловиш терористите, по-добре побързай, защото няма да чакам ЕСЗ да си докарат задниците. Нито ще търпя разни господа, заврени в бункер на километри под земята, да ми нареждат какво да правя.

— Тези същите хора са избрани от американския народ да ги представлява и да ги ръководи.

— Скип, последното нещо, което ми трябва в момента, е да ме командват некадърници, които нищичко не вдяват от щурмови акции и задържане на престъпници. Направи ми услуга, дръж ги по-далеч от мен. Ако ЕСЗ стигне първи, моля, нека действат. Но ако първи заемат позиции „тюлените“, те ще проведат операцията. Гарантирам ти, че президентът ще одобри решението ми.

— Тогава по-добре го накарай да каже на шефовете ми, защото в техните очи това е работа само за ФБР.

— Непременно. Обади ми се, ако научиш нещо ново. Вече почти стигнахме реката.

Мустафа ал Ямани чак се беше просълзил. Точно както го беше сънувал всяка нощ вече близо година. Направиха лек завой по реката. Облаците се бяха разсеяли, слънчевите лъчи огряваха огромния купол на Капитолия. Подобният на меч монумент на Вашингтон се извисяваше в центъра на Нешънъл Мол, а върхът на паметника на Джеферсън стоеше отпред, частично скрит от дърветата. Не виждаше Белия дом, но знаеше, че е там, точно зад монумента на Вашингтон. Беше изучавал многократно картите, докато всеки един детайл не се запечата трайно в паметта му. За да може днес да го унищожи. След по-малко от час всичко в полезрението му щеше да е изравнено със земята.

Бащите основатели на Америка бяха проектирали столицата като гигантски кръст. Монументът на Вашингтон маркираше центъра, Капитолия и паметникът на Линкълн образуваха дългата централна ос, а паметникът на Джеферсън и Белият дом образуваха по-късата, хоризонтална линия. Американците не бяха нищо друго освен съвременни кръстоносци, които се опитваха да стъпчат Исляма. Дори подкрепиха евреите, когато онези си върнаха Свещената земя. Време беше да започне нов кръстоносен поход. Поход на поклонниците на Исляма.

Ал Ямани се усмихна при вида на гледката. Точно както беше сънувал, слънцето грееше ярко, лъчите му галеха зелените дървета и сините води на реката. Щом слънцето изгря точно когато пристигнаха в града, значи сам Аллах ги напътстваше и закриляше.

Саудитецът сложи немощната си ръка върху рамото на Хасан.

— Ти се представи добре. Вече не могат да ни спрат. Продължавай до Тайдъл Бейзин и пусни котва там. Аз ще сляза долу да се помоля. Когато свършите, елате с Халед да се помолите с мен.

Ал Ямани извика Халед. Мъжът излезе от кабината и застана на мостика, до саудитеца.

— Нямам сили да вървя. Ще ме занесеш ли долу?

Халед кимна, едва потисна напиращите сълзи. Наведе се и внимателно вдигна най-храбрия мъж, когото познаваше. Сякаш държеше в обятията си своя собствен стар и немощен баща. Слезе по стълбите, а оттам — в каютата, внимателно постави ал Ямани на пода.

Ал Ямани коленичи, събра длани и зарецитира една от сурите от Корана.

Оцветеният в синьо и бяло хеликоптер летеше едва стотина метра над върховете на дърветата в раззеленилата се долина на река Потомак. Когато стигнаха високия мост Франсис Скот Кий, свалиха скоростта от двеста и двайсет на сто и трийсет километра в час. Машината се снижи с още трийсетина метра. Моторницата едва ли беше продължила нагоре по течението, там навигацията беше трудна. Пилотите завиха покрай източната страна на Рузвелт Айлънд и поеха към протока Джорджтаун. Подминаха редица пристани и докове на източния бряг, където акостираха големи туристически кораби. До момента „Скандинавската принцеса“ не се виждаше.

Рап продължи да гледа през илюминатора. Обади се по телефона на генерал Флъд.