Винс Флин - Денят на Апокалипсиса

— Какъв опит имаш?

— Две командировки като „зелена барета“. Стан и Гас са служили при „Рейнджърите“, а Сам е бил снайперист в морската пехота.

Рап погледна към последния от групата, който държеше пушката.

— Убивал ли си някога човек с това нещо? Искам да ми отговориш честно.

Момъкът не изглеждаше на повече от двайсет и две-три години.

— Точно с тази пушка не, сър, но съм бил на мисии в Афганистан и Ирак. Имам потвърдено попадение в мишена от шестстотин метра.

— А стрелял ли си на разстояние повече от шестстотин метра от движещ се хеликоптер?

Далекобойният изстрел от въздуха, от летящ и вибриращ хеликоптер, представляваше едно от най-големите предизвикателства за всички снайперисти по света.

— Не, сър.

— А упражнявал ли си се?

— Не, сър.

Това можеше да им създаде проблем. Преди Рап да продължи с въпросите, звънна телефонът му. Беше Кенеди.

— Ало.

— Къде си?

— Във въздуха съм и летя към реката.

— Президентът иска да започне операция Ноев ковчег.

Чутото не го изненада, но въпреки всичко го подразни. Главният прокурор Стоукс вече беше драснал към Маунт Уедър.

— Нали имахме време до пладне. — Погледна часовника си. Беше 11:32.

— Предвид създалите се обстоятелства, мисля, че решението е правилно, Мич. Дори да научат нещо, медиите едва ли ще смогнат да го разтръбят преди един следобед.

— Може би си права.

— Големият проблем е, че той иска да предупреди всичките чуждестранни посолства във Вашингтон, за да евакуират персонала си.

— Категорично възразявам — извика Рап.

— Знам… знам. Не е много уместно. Всичко започна с молбите на британския министър-председател и руския президент.

— Ако евакуирате чуждите посолства, пресата със сигурност ще разбере и тогава всичките ни усилия ще отидат нахалост. Предай на президента да си държи на думата и да ме остави да действам до дванайсет часа на обед.

— Добре, но трябва да имаш предвид и нещо друго. Министър Макелън и главният прокурор Стоукс настояват да пуснат Бреговата охрана по реката, за да блокират цялото движение от и за града.

— Айрини, убеди президента да почака. Ако се издадем, ал Ямани просто ще взриви проклетата бомба. Кажи му, че ще съм над реката след няколко минути. Ще ти се обадя да ти кажа какво сме направили.

— Добре. Обаче нищо не ти обещавам. Действай бързо.

Рап прекъсна връзката и набра номера на Макмахън.

— Какво става при теб? — попита го той.

— Звъним на яхтените пристанища и ги предупреждаваме. Добрата новина е, че трафикът на съдове не е голям, повечето са отплавали далеч за уикенда. Лошата новина е, че времето се оправя — народът малко по малко ще започне да се събира.

— Какво казват от Парковата полиция?

— В момента техен хеликоптер също лети към реката.

— Накарай ги да започнат претърсването от Анакостия, южно от Капитолия и да продължават надолу по Потомак. Могат да концентрират вниманието си върху източния бряг на реката, ние ще се заемем със западния. Не забравяй да им кажеш, че настоявам да летят над сушата, а не над водата. Ако забележат лодка, искам само да ни предадат координатите и да си продължат напред. Иначе ще ги подплашим преждевременно.

— Вече им казах. Какво да съобщя на полицията на окръг Колумбия? Да ги накарам ли да блокират яхтените пристани?

— Още не. Имаме малко време. С какво друго разполагаш.

— Полицията на залива има няколко моторници във водата, вдигнати са под тревога. Раймър е наредил на хората си да претърсват града, обеща, че скоро ще прати хеликоптер с цялото необходимо оборудване и сензори. Този дъжд ни дойде като мана небесна. От Бреговата охрана са доволни, че трафикът на съдове е така слаб.

Рап погледна през илюминатора на хеликоптера.

— За съжаление това няма да продължи вечно. — Мич имаше къща на залива Чесапийк и от личен опит знаеше какво става там през уикендите, когато небето се проясни. — Веднага щом спре дъждът, всички ще се насочат натам. Реката ще гъмжи от яхти, моторници и лодки.

— Да, знам. Министерството на вътрешната сигурност иска да затвори движението по реката, както и по всички околни пътища.

— Чух вече. Кълна се, тия ще прецакат цялата операция. — Рап прекара ръка през гъстата си черна коса и поклати глава. — Нещо друго?

— Наредих Екипът за спасяване на заложници (ЕСЗ) да се върне от Ричмънд. Ще пристигнат тук след около половин час. Но докато дойдат, вдигнахме под тревога и отряда СУАТ на отдела на ФБР във Вашингтон.