Винс Флин - Денят на Апокалипсиса

Моторницата започна бавно да завива надясно. Ако не я овладееха бързо, положението щеше да излезе от контрол. За щастие двамата пилоти от ЦРУ бяха наистина много добри. Те се настроиха към новата посока на съда и така направиха маневрата, че страничната врата на хеликоптера се озова точно над платформата на кърмата. Рап взе на мушка каютата и когато увиснаха на два метра от палубата, извика:

— Хайде! Тръгвай!

Командосът от ЦРУ скочи и се приземи на палубата точно както го бяха обучавали — с равно разпределена тежест на тялото върху двата крака и с леко сгънати колене. Претърколи се на левия си хълбок и светкавично извади пистолета от кобура. Веднага щом той се затича по стъпалата към мостика, Рап рязко откопча колана и скочи след него. Удари се малко по-твърдо от планираното, но въпреки болката в лявото коляно стисна зъби и тръгна към стълбите за каютата.

Най-отпред се движеше дебелият черен заглушител на оръжието му. В сенките забеляза някой на пода, но онзи беше с гръб към него. Мич очакваше, че надолу по стълбите, вдясно, се намира тоалетна. Освен там терористите нямаше къде другаде да се скрият с изключение на багажното отделение в носа на моторницата. Тъй като нямаше много време и никой не го прикриваше, той изстреля откос от осем куршума по тоалетната, след което рязко отвори вратата. Празна беше.

Извъртя се бързо и удари с крак мъжа, който беше седнал на пода. Кракът му се заби право в корема на непознатия и го събори по гръб. Мич насочи автомата към главата му и се вгледа в лицето. Първото, което забеляза, беше струйките кръв по краищата на устата му. После видя изпъкналите кървясали очи и изгорялата, белеща се кожа. Този сякаш го бяха извадили от микровълнова фурна.

Въпреки това нещо в човека му се стори познато. Рап сбърчи вежди и изрече:

— Мустафа ал Ямани.

Ал Ямани се усмихна примирено като истински набожен мюсюлманин и изкашля още кръв.

— Закъсняхте — отвърна той, докато кръвта капеше от устата му. — Вече с нищо не можете да ни спрете.

— Къде е Зубаир? — Рап допря заглушителя в челото на саудитеца.

— Мъртъв е. — Ал Ямани се усмихна и показа кървящите си венци. — Само той можеше да обезвреди оръжието. — Терористът се разсмя. Почти веднага обаче цялото му тяло се разтресе от конвулсии и той изплю отново кръв.

Рап натисна със заглушителя главата му на земята и каза:

— Приятно прекарване в Ада, Мустафа.

Дръпна спусъка само веднъж. Гърчещото се тяло се отпусна неподвижно на пода.

Рап изтича обратно на палубата и даде сигнал на хеликоптера да се оттегли. После отиде при руля, обърна лодката в обратна посока и спря двигателите. Моторницата изръмжа и от рязкото спиране носът щръкна във въздуха на двайсетина сантиметра. Рап веднага се вторачи в хладилната камера. Какъв отвратителен начин да умреш.

Обади се на Раймър.

— Пол, овладяхме лодката и сега се отдалечаваме от града. Имаш ли някакви гениални идеи какво да правим с бомбата?

— Задействана ли е?

— Мисля, че да.

— Откъде знаеш… видя ли я?

— Не. Попитах ал Ямани къде е Зубаир и той ми отговори, че е мъртъв. Само той знаел как да обезвреди бомбата. Затова предполагам, че механизмът е задействан. Искаш ли да я отворя и да погледна?

— Не! — изкрещя Раймър. — В никакъв случай не я пипай! Изпратил съм екипа. В момента излитат от Нешънъл Мол. Къде се намираш ти?

— Под моста Удроу Уилсън.

— На единайсет километра от Белия дом. С каква скорост се движиш?

Рап погледна към бордовото табло пред себе си.

— С петдесет и шест километра в час. Това е най-високата скорост.

— Почти по километър на минута. Не е лошо. Колкото повече се отдалечиш, толкова по-добре.

— Пол, аз не съм някакъв си проклет камикадзе. Надявам се, че имаш по-добър план. Не искам да седя безпомощно, докато тая проклетия гръмне.

— Имам… имам, но ако се отдалечиш с петнайсет километра, ситуацията ще е по-различна. Хората ми идват, Синият екип е на път от Литъл Крийк. Продължавай на юг с максимална скорост още поне шест минути. Хората ми ще се появят от задната ти страна и ще ти посочат място, където да акостираш. После ще поемат нещата в свои ръце.

Рап отново погледна към хладилната камера. Двамата мъже, които беше застрелял, лежаха един върху друг там, където ги беше захвърлил Сам. За момента Мич не виждаше по-разумен вариант от този да продължи да пори реката с максимална скорост.

— Добре, ще ги чакам. — Той затвори и се обърна към Сам: — Повикай по радиостанцията хеликоптера и кажи на пилотите да ни следват.