Николай Теллалов - Слънце недосегаемо (роман-изповед)

Векторен транспортер — автоматично средство за мигновено прехвърляне на товари и пътници между вселени, субвселени и отдалечени региони на една и съща субвселена.

Векториал (I знач.) — хиперпространствена мрежа за предаване на сигнали и маса без дезинтегриране на структурата ѝ. Векториалите действат двупосочно и изискват обмяна на равни по маса обекти, например транспортер, който се рематериализира (ин-телепортира) в точка В, след като е „тръгнал“ (дематериализирал се, екс-телепортирал се) от точка А. Като противоход от В към А се прехвърля равен по маса обект, друг транспортер или инертна маса. При невъзможност от обмяна на обекти по описаната схема настъпва временно „запушване“ на векториала, различно от разкалибрирането на телепортер при пътуване през него. Запушването може да трае цели стандартни месеци и не всякога е следствие на нарушаване на процедурата по обслужване на телепортала. Пълна дисперсия на противоходната енергия във векторното поле (хиперпространството), тоест „отпушване“, за даден векториал, настъпва минимум след 137 стандартни хегемонийски часа от момента на запушването.

Векториал (II знач.) — отделно направление, маршрут във векториала-мрежа.

Телепортер — входно-изходна точка на векториал. При всеки акт на обмяна на обекти между различни вселени, субвселени или отдалечени точки в пространството на една и съща субвселена, настъпва разкалибриране на апаратурата на телепортала, настройката трае минимум 9 ст.х. часа, като сроковете на привеждане на уредбата в готовност за ново прехвърляне не зависят от масата на прехвърляните обекти, а само от виртуалното разстояние, преодолявано от транспортираните материални обекти. Синхронизацията на процеса на телепортиране (обмяна на маса) става по векторна връзка, която практически не се влияе от обема предавана информация.

Скоков кораб — векторен транспортер с уредба за маневриране в космическото пространство и собствен векторен телепортал на борда, даващ възможност да се прехвърля в рамките на една субвселена или, при по-голяма мощност, да прониква трайно в съседни субвселени. СК може да използва и векториал-мрежата.

ВКСХ — военно-космически сили на Хегемониума

Вселенолет — по-висш клас скоков кораб, способен без стационарен телепортал и извън векториала-мрежа да преминава от една вселена в друга.

Вектор — еднопосочен векториал, обикновено периферен маршрут от векториал-мрежата. Векторът е способен да върне обект в обратна посока само след изтичане на 137 ст.х. часа, независимо колко бързо е калибриран телепорталът му.

Име (III знач.) — форма на постоянен идентификатор, отнесен към човешко същество. Архаично понятие, основаващо се на древното реакционно схващане за индивида като антагонист на колектива. Вечният доказва научно и неопровержимо, че индивидът има смисъл само и единствено като член на колектив и всяко откъсване е пагубно за морала, психиката, съзнанието и физическата цялост на отделния човек, приобщен към Хегемониума.

Хегемониум= Универсум + Хегемония — виж „Делото на Вечния“; „Заветите на Предвечния“; Общ устав на Хегемониума. Единствената прогресивна и диалектически възможна форма на съществуване на човечеството.

Ал-Ринахаб — арабското название на Полярната звезда.

бреша — широка пробойна.

бруствер — (от нем.) насипи от пръст в отбранителни съоръжения, предназначени за защита от снаряди, за прикритие при наблюдение, за удобство при стрелба.

варе — недей.

Вер Шелард — Змейска земя.

ВРИД — временно изпълняващ длъжността.

гасщет — (нем.) кръчма, пивница.

грацилен — (мед.) слаб, с фина костна структура.

Ишчел — Свят на дъгите.

кома — опашка на комета.

либрационна точка — или точка на Лагранж: (астрон.) една от петте точки в орбитална система, където малък обект, на който въздейства само гравитационната сила, остава неподвижен спрямо два по-големи обекта.

опорни лъчи — лъчите на лазерно оръдие в режим на прицелване. На следващия етап им се подава мощност, необходима за унищожаване на обекта.

периточка — (астрон.) най-близката до даден обект (звезда, планета) точка от орбитата на друго тяло (луна, спътник), обикалящо около него.

стапел — (от холандски) съоръжение за построяване на кораб, от което впоследствие той се пуска на вода.