Николай Теллалов: Слънце недосегаемо (роман-изповед)

— Каква естествена смърт?! — прекъсна го комисарят. — Колко време смятате да държите това… изчадие тук!?

Спецът, увлечен в познатата му материя, се стресна съвсем слабо.

— Съществото не се е хранило, откакто го преместихме във временния изолатор. Анализирахме черупките от яйцето, по тях открихме необичайни протеиноиди, за съжаление, в напреднал стадий на разложение. Вероятно става дума за хранителен белтък, от чиито запаси съществото е консумирало, преди да го открием. Успешно реконструирахме само едно от споменатите вещества, странен вид полифункционален дефензин, който вероятно ще намери приложение в медицината на Хегемониума, ако успеем със сигурност да потвърдим молекулната му структура…

— Не сте му давали да яде?

— То ОТКАЗВА да яде. Именно затова пристъпих към експерименти без ясен план…

— Трябва незабавно да го видя!

Спецът си позволи да се усмихне:

— Вече стигнахме — заповядайте.

Влязоха в командната стая на бокса за ликвидация. Няколко монитора показваха помещението, директните прозорци бяха затворени с бронирани щитове. Сравнително тясното помещение бе задръстено от нетипична за този тип площ апаратура, която записваше множество параметри, постъпващи от сензорите в бокса.

Контрольорът се насили да не впие очи в екраните, а първо посочи към бронираните капаци:

— Вие ли се досетихте да изолирате дракуса по този начин?

— Останките от документацията на хранилището на линкора съдържаше изрична сигнатура за настоятелно препоръчан режим на обезопасяване, който включва бронирани щитове. Пък и…

— Пък и? — зловещо повтори Контрольорът.

Спецът довърши без особено въодушевление:

— Операторите, които наблюдаваха малкото на дракуса… аз не съм виждал, впрочем, ВЪЗРАСТЕН индивид и вече направо не мога да си представя КАКВО представлява… — Контрольорът изръмжа и спецът припряно се върна към конкретиката. — Та операторите, които пряко наблюдаваха дракуса през прозорците… станаха неадекватни.

— Какво значи това?

— Още не бяхме реставрирали записаната на хартия част от документацията, затова не знаехме, че съществото се подозира като източник на пси-въздействия… Операторите проявиха нелоялност, камрад. Сега са под следствие. Мнението на следователите е, че са имали намерения, квалифицирани като измяна. Но някои медици са склонни да го разглеждат като заболяване, причинено от дракуса.

— Какво направиха?

— Ами, още ги държат в ареста, не са ги разстреляли…

— Не с тях, ТЕ какво са направили?

— Опитаха се да освободят създанието. Не беше просто нарушение на правилника за боравене и третиране на ксенобиологичен материал. Беше НАИСТИНА опит да пуснат дракуса на свобода.

— Къде на свобода… — стъписа се комисарят.

— Навън.

— Навън? — Контрольорът направи движение с глава, сякаш да посочи нещо извън стените на пирамидополиса. Дори се озъби саркастично. — Във враждебна околна среда? Тия да не би просто да са изпаднали в паника, да са се уплашили от зверчето? Може да са искали да се отърват от него!

Завлабът смачка пръстите си.

— Предполагам… това е лично мнение, научният съвет засега няма общо решение… че външната среда може да не е крайно неблагоприятна за дракуса.

Контрольорът замълча. После се обърна към екраните, по които играеха цветни графики.

— Покажете ми го!

Спецът-завлаб даде знак на единия от тримата оператори. Мониторите се покриха с мимолетни смущения и после изображението на дракуса възникна върху тях — от няколко ракурса.

Контрольорът се втренчи в създанието, тялото му на атлет се стегна.

Спецът заговори монотонно:

— Обърнете внимание на характерните белези на хищник — дълги остри зъби, които да късат плът, без да я дъвчат, относително мощни за възрастта и телесната му конструкция нокти по четирите крайника, а даже и на лактите на предните лапи, нокти по крилете… някои мои колеги се съмняват, че това са криле, тоест органи за летене. Колегите ми поддържат хипотезата, че тези израстъци всъщност служат за температурна регулация, понеже създанието е аналогично на биологичния клас рептилия… Вижте и подобното на жило образувание на върха на опашката! Обърнете внимание също върху рогчето на носа, очевидно то е в процес на атрофия, навярно е служело само за разчупване на яйчената черупка…

Контрольорът гледаше създанието като омагьосан. Особено го привличаха големите бледозелени очи с вертикални зеници. Съществото примижа за кратко, без да мигне. Лежеше свито на кравайче в ъгъла на доста просторния бокс.