Николай Теллалов - Слънце недосегаемо (роман-изповед)

— Същата реакция.

— Но ето го — подушва кожата. И — ярост! Удря отломките на робота! Следващ кадър!… какво ще кажете?

— Момент… и вече напада сервусите…?

— От момента на вкарването им през отвора за подаване на храна на затворените в изолатора следствени и предназначени за изпълнение. Повече не предупреждава.

— Но не понечва да ги хапе.

— Не. Агресията му не е предизвикана от желание да утоли глад. Обърнете внимание на скоростта му на нападение. Сякаш е възрастен организъм, а не скоро излюпено… Чудесен материал за селекция на бойни породи — ако не беше дракус, разбира се. Но пък, кой казва, че новоизлюпени дракуси не могат да се дресират?… А вижте сега… вкарахме му живо същество…

Дракусът този път не атакува. Взря се отдалеч. Подуши. И предпазливо се приближи към животинчето. Бързо го лизна. Котето очевидно издаваше звуци, устичката му се отваряше…

— Никакви признаци на паника у лабораторното животно. Грубата ни апаратура, с която разполагаме за детектиране на пси-сигнали, отчете по-висока активност на пси-вълни в този момент. Навярно неконтролирана емоция. Всички други емисии от дракуса се губят във фона на апаратурата… Вижте го! Взе го под своя защита! Интересен вроден инстинкт. При данни на хищник, дракусът отказва да третира живи същества като плячка… но само полово незрели организми! Погледнете следващия запис! Възрастен лабораторен плъх… Уби го.

— Заради котето — възрази комисарят. — То първо тръгна в атака, отстъпи, поколеба се. И тогава дракусът се намеси. Вие му сложихте малък хищник. Той е солидарен с него.

— Да, аз стигнах до същия извод… но вижте сега. Проверка на инстинкта на самосъхранение. Пускаме второ коте — възрастен екземпляр… не, не го е осакатил дракусът. Остана ни неликвидиран материал от други опити в лабораторното крило… И показваме на дракуса възможностите.

— Стреляли сте по котката с картечницата.

— Да. Убедихме се, че дракусът направи връзката между смъртта на второто си другарче и картечницата. И ето сега…

На екрана оръжието, закрепено върху кинематичен манипулатор, се приближаваше към дракуса. Съществото отстъпваше. Отстъпваше. Отстъпваше.

Дотук — нищо интересно, помисли си Контрольорът. — Почти всеки нелоялен, озовал се в подобен бокс, също отстъпва. Често далеч по-позорно.

Дракусът бе притиснат в ъгъла. Нямаше накъде да отстъпва. И тогава… се изправи срещу картечницата. Не засъска. Не нападна манипулатора. Дори не посегна. Просто се изправи, зяпна право в цевта, втренчи се в оръжието и…

— То чака изстрелите! — възкликна Контрольорът, забравил за авторитета си.

— Вие го казахте. Нататък е още по-интересно.

Манипулаторът кривна и се прицели в котето — настръхнала от ужас топка косми. Секунда — и пред манипулатора отново стоеше дракусът.

— Момент, повреда в записа ли е това?

— Не. Просто съществото се придвижи наистина МНОГО бързо. Застана между картечницата и лабораторното животинче.

Контрольорът мълчеше пребледнял.

— Няколко пъти повторихме това изпитание по различни начини. Пускахме роботи, които да се насочат към котето. Дракусът разбиваше дребните модели, от по-едрите отстъпваше, като винаги заставаше между роботите и лабораторното животно… Странното е, че още е живо… Не сме им давали храна, дракусът и без това не я поглежда, а да, само вода пие…

— Това е разумно поведение — каза ледено контрольорът.

Спецът поклати глава и дори се засмя:

— Прилича, да. Но тогава трябва да допуснем, че у дракусите разумът се предава по наследство, също като вродените инстинкти… което противоречи на хегемонийската неврофизиологична теория. Нима предлагате обяснение от сферата на една реакционна, отречена от учените на Хегемониума доктрина, КАМРАД? — запита накрая многозначително.

Контрольорът отвърна с бесен поглед. Какво си позволява този лабораторен плъх! Тая хлебарка учена!

— Не съм упълномощен да отвръщам на нападките ви… КАМРАД! — продължи със същия вледеняващ тон. — Нито да споделям поверителни данни, които ме карат да направя такова изявление! Не се опитвайте да контролирате контрольор. Ясно?

Спецът разбра, че е прекалил. Сви се, прегърби се, скри глава в раменете:

— Виноват…

— Ликвидирайте съществото. Веднага.

Спецът се стъписа. Засуети се:

— Но… почакайте… колективът ми едва започна експерименталната програма. Имаме да изясним механизмите и рефлексите… втората сигнална система у това създание не може да е…