Николай Теллалов: Слънцепиецът

Здесь есть возможность читать онлайн «Николай Теллалов: Слънцепиецът» весь текст электронной книги совершенно бесплатно (целиком полную версию). В некоторых случаях присутствует краткое содержание. категория: Классическая проза / на болгарском языке. Описание произведения, (предисловие) а так же отзывы посетителей доступны на портале. Библиотека «Либ Кат» — LibCat.ru создана для любителей полистать хорошую книжку и предлагает широкий выбор жанров:

любовные романы фантастика и фэнтези приключения детективы и триллеры эротика документальные научные юмористические анекдоты о бизнесе проза детские сказки о религиии новинки православные старинные про компьютеры программирование на английском домоводство поэзия

Выбрав категорию по душе Вы сможете найти действительно стоящие книги и насладиться погружением в мир воображения, прочувствовать переживания героев или узнать для себя что-то новое, совершить внутреннее открытие. Подробная информация для ознакомления по текущему запросу представлена ниже:

libcat.ru: книга без обложки
  • Название:
    Слънцепиецът
  • Автор:
  • Жанр:
    Классическая проза / на болгарском языке
  • Язык:
    Болгарский
  • Рейтинг книги:
    5 / 5
  • Ваша оценка:
    • 100
    • 1
    • 2
    • 3
    • 4
    • 5
  • Избранное:
    Добавить книгу в закладки

Слънцепиецът: краткое содержание, описание и аннотация

Предлагаем к чтению аннотацию, описание, краткое содержание или предисловие (зависит от того, что написал сам автор книги «Слънцепиецът»). Если вы не нашли необходимую информацию о книге — напишите в комментариях, мы постараемся отыскать её.

Николай Теллалов: другие книги автора


Кто написал Слънцепиецът? Узнайте фамилию, как зовут автора книги и список всех его произведений по сериям.

Слънцепиецът — читать онлайн бесплатно полную книгу (весь текст) целиком

Ниже представлен текст книги, разбитый по страницам. Система автоматического сохранения места последней прочитанной страницы, позволяет с удобством читать онлайн бесплатно книгу «Слънцепиецът», без необходимости каждый раз заново искать на чём Вы остановились. Не бойтесь закрыть страницу, как только Вы зайдёте на неё снова — увидите то же место, на котором закончили чтение.

Николай Теллалов

Слънцепиецът

1

Частен космодрум,

юли 2023


За повечето ракетни инженери апаратът изглеждаше нелепо — като много заострено яйце, настанено в малка кошничка или пръстен от тумбести бустери за стабилизация. Въпреки това сред специалистите вече нямаше човек, който да не вярва, че това чудо ще полети. Притесняваха се, да. Винаги нещо може да се обърка при изпитателно изстрелване. Но, по принцип, корабът ТРЯБВАШЕ и МОЖЕШЕ да се откъсне от планетата.

Че и нещо повече.

И все пак, когато върху матовия стоманеносив корпус пише „ПА-I“, сиреч „Пробен апарат Първи“, даже гордото заглавие отдолу — „Конкистадор-1“ — не спомага за намаляване на напрежението.

Пробните модели, при това първите, много рядко са успявали да постигнат нещо повече от това да дадат опит на конструкторите за построяване на втори екземпляр от замислената машина.

Да, времената са други. Има компютърно моделиране. Има десетилетия традиция в експлоатация на ракетно-космическа техника. Ала хората стискат палци и тайно докосват всевъзможни талисмани.

— Започваме предстартова проверка на системите — дрезгаво се обади първият пилот.

А колегата му до него в кабината додаде:

— Едночасова готовност!

— Потвърдено — отзоваха се веднага от захранващата база, която се намираше на 15 мили от стартовата площадка.

Контролният център на полета включи таймерите за обратно броене.

На почетно място в залата, с монитори, върху които се проектираше всичко най-важно, седяха създателите и собствениците на сдружението „Астроконкиста“. Единият суетливо мърдаше, въртеше се в креслото, подхвърляше престорено остроумни реплики. Другият спокойно наблюдаваше залата, но стискаше палци не по-слабо от всички останали.

На централния екран схемата на „Конкистадор-1“ постепенно ставаше зелена. Проверяваните възли и системи мигаха в жълто. Ръководителят на първата мисия на кораба, предназначен да покорява звездите, потупваше с пръст токата на колана си. Знаменитата му каубойска шапка се крепеше като по чудо на тила. С ината на фаталист той дебнеше поява на червени светлини върху схемата, като в същото време не си позволяваше да допусне, че такова нещо ще се случи.

— Я пуснете музика, момчета! — нареди той по едно време.

— Кое точно, шефе?

— Ама че въпрос, момче. Патси Клайн, естествено!

— Ехей, не сме в Тексас!

— Не сме и във Флорида, тарикат. Тази пустош ще остави всички космодруми да й гълтат прахта и пушека!… Къде е тестът на станциите за следене, господа?

— Терминал 9, сър! Всичко е по план!

— Прехвърли ми резюме, момче. Четирийсет минути до старта! Ей, къде ми е музиката, проклет да съм!

Кънтрито изпълни залата. Ръководителят на мисията се плесна по челото и шапката му падна на пода.

— Това е Доли Партън, а не Патси Клайн! Пфу… невежа. Хайде, остави я…

Лицето му не се промени, оставаше заядливо и наострено, съсредоточено, уверено. Но преглъщането стана сякаш мъчително. Ръководителят бавно вдигна шапката и я нахлупи почти на очите си.

Моряците, летците и космонавтите са най-суеверната паплач в този край на вселената.

Асистентът обърка диска с музиката. За самия старт беше предвидено да прозвучи Бетовен. Остава и него да сменят с лигльото Моцарт, например.

Ръководителят на полета зорко обходи с поглед контролните екрани.

Нещо ще се обърка, мамка му.

Пусти суеверия.

(Когато по-късно се оказа, че е познал, той захвърли каубойската си шапка и повече никога не я сложи на главата си.)

Времето летеше…

— Деветнайсет минути до старта! Кораб — наред! Захранваща база — наред! Станции за следене — готови! Екипаж… екипаж?

— Наред сме и двамата, не вряскай.

В залата премигваха екрани, младши асистенти носеха кафе и прибираха празните чаши. Неколцина пушеха, издишвайки дима в абсорбаторите.

— Да не заспите, момчета, скоро ще отлитате… Площадка?

— Площадка готова за освобождаване на апарата.

Ръководителят изпука пръсти.

— Последни проверки! Седемнайсет минути до старта!

Залата вече бръмчеше като кошер и гласът на певицата, която зовеше всеизвестната Джолийн, едва пробиваше трескавата гълчава на трийсет и деветимата оператори, които приемаха доклади от външните екипи техници.

Ръководителят почти не чуваше песничката за Джолийн, но ухото му долови фалшив тон в объркания хор на операторите. Беше го причинил човек от охраната, който се приближаваше към диригента на цялата тази лудница.

Читать дальше

Похожие книги на «Слънцепиецът»

Представляем Вашему вниманию похожие книги на «Слънцепиецът» списком для выбора. Мы отобрали схожую по названию и смыслу литературу в надежде предоставить читателям больше вариантов отыскать новые, интересные, ещё не прочитанные произведения.


libclub.ru: книга без обложки
libclub.ru: книга без обложки
Николай Теллалов
libclub.ru: книга без обложки
libclub.ru: книга без обложки
Николай Теллалов
libclub.ru: книга без обложки
libclub.ru: книга без обложки
Николай Теллалов
libclub.ru: книга без обложки
libclub.ru: книга без обложки
Николай Теллалов
libclub.ru: книга без обложки
libclub.ru: книга без обложки
Николай Теллалов
libclub.ru: книга без обложки
libclub.ru: книга без обложки
Николай Теллалов
Отзывы о книге «Слънцепиецът»

Обсуждение, отзывы о книге «Слънцепиецът» и просто собственные мнения читателей. Оставьте ваши комментарии, напишите, что Вы думаете о произведении, его смысле или главных героях. Укажите что конкретно понравилось, а что нет, и почему Вы так считаете.