Николай Теллалов: Слънцепиецът

Пак шум в залата. Възклицание. Глас.

Борис се усмихна:

— Да… колега. И аз харесвам фантастичните филми за хиперпространството и тунелите за телепортация. Пак уви. Ако вас заедно с камерата ви прекарат през „телепортационен“ канал, никой на изхода няма да може да различи кои атоми са били от вашето тяло, кои от дрехите ви, а кои са дошли от камерата. Ще излезете от „телепортатора“ във вид на газ в състояние на максимална ентропия. Но! Дори само газ — това вече е нещо, нали?… Да си представим същата ракета. Тя вече няма прикачени към себе си степени с горивни резервоари. Те са на… Земята! Звездолетът ни няма също така нужда от свръхмощна силова установка на борда си — достатъчен е малък ядрен реактор от десетина мегавата. Но, освен полезния товар, на борда е монтиран уред, който представлява ПРИЕМНИК на система за „телепортация“. Този приемник е пряко свързан с плазмения двигател на кораба — към същата помпа, към която преди са били свързани горивните холдери. И те пак си остават свързани с нея. Само че посредством „хиперпространствен“, щом така ви харесва, тръбопровод. Горивото се подава направо от повърхността на нашата планета към звездолета независимо на какво разстояние се намира. И тук вече можем да си позволим антипротонно или позитронно катализиране в двигателите… Ето така звездите стават достъпни, господа. И точно по този път възнамерява да последва корпорация „Астроконкиста“…

Залата избухна във викове — смаяни, раздразнени, любопитни. Борис едва успя да кресне: „Сега, моля задавайте въпросите си!“, а после потисна подтика да си запуши ушите.

Обстановката се нормализира след около пет-шест минути, и то след като последва заплаха от Матиас Зонтаг, че ще прекрати пресконференцията.

— Ще давам думата само на най-тихите и спокойните! — заяви той.

… След три часа и половина прегракнаха почти всички представители на корпорацията, изправени пред журналистите. Въпросите бяха много и най-разнообразни. Най-много приказваше и обясняваше Борис, неговото търпение се оказа най-солидно и неизтощимо — за разлика от ларинкса му.

— Не, проектът ни не предвижда регулярно двупосочно транспортиране на хора… — клатеше глава физикът. — Помислете сами! Петте най-близки слънцеподобни звезди са Алфа от Центавър — 4,36 светлинни години от нас, Епсилон 18 от Еридан — десет и половина, Тау 52 от Кит — 11,9 светлинни години, Омикрон-2-40 от Еридан — шестнайсет и половина, малко по-далеч е и 70 Офиучи… Което значи, че при най-бързо прелитане от тук до Седемдесета от Змиеносец, при ДИСТАНЦИЯ от 16,6 светлинни години, на Земята ще минат точно толкова години ВРЕМЕ. Още толкова ще отнеме обратният полет. Астроконкистадорите не ще се качват в звездолета, само колкото да надникнат под небесата на чуждите светове, а после да се върнат у дома, където обаче всички приятели и роднини ще са остарели с десетилетия заради ефекта на свиване на времето… доколкото за „пътниците“ практически няма да мине нито ден, те ще се намират в състояние на анабиоза… не, още работим по технологията за стазиране. Единствено пилотските екипи ще понесат времето на полета. За тях предполагаме малко по-особен статус на новата колония в качеството на компенсация. Що за хора биха напуснали Земята ли? Ами същият тип хора, които някога са напуснали Европа, Азия, Африка, за да се заселят на новия континент и да го направят свой дом. Не забравяйте, за повечето от тях старата родина е била също толкова недостъпна практически, колкото за колонистите от Алфа Центавър ще бъде далечна Майка-Земя… естествено, авантюристи по дух. Малко ли ги има?… Господа, съжалявам, излизаме от темата на пресконференцията. Програмата за звездна колонизация на корпорация „Астроконкиста“ ще бъде публикувана в най-скоро време и то най-подробно. Сред нашите акционери има медийни магнати, които ще поемат пропагандирането на тази програма, ще осигурят нужната й реклама и разяснения… разбира се, че доброволно! Що за въпрос! Просто нека кандидатите за звездни колонисти си дадат ясна сметка, че, ако изключим Проксима и още две-три звезди, пътуването им ще е еднопосочно. Не предлагаме екскурзия, а избор на ново място и нов начин на живот — под друго слънце, под друго небе, на друга земя…

От време на време Матиас се ядосваше на тъпите питания, излизащи от устите на недостатъчно образовани репортери, тогава пак Борис, набрал обороти, бързо се намесваше, поемаше топката и отклоняваше лавината думи от колегата си. Но накрая започна и той да се изтощава.