Николай Теллалов: Слънцепиецът

А когато няма — лабораториите опустяват. Кранчето на финансирането е спряно. Няколко години работа отиват по дяволите като „безперспективна в обозримо бъдеще“. Бюджет ще получат други изследователски групи, които са успели да убедят комисията по науката към Конгреса, че именно тяхната идея не ще остане ялова „в обозримото бъдеще“.

Врата на залата се отвори. Човекът до компютъра и шаха неволно се озърна, като си помисли, че преди съскането на пневматиката никога не е достигало до ушите му заради гласовете наоколо, заради вентилаторите на машините, индикаторните звукови сигнали и бученето на уредбите на долния етаж. Само когато се намираше непосредствено до същата врата — само тогава я чуваше. Не и сега… И стъпките преди не са кънтели по този начин… Лаборанти, асистенти, специалисти — всички са пуснати да си търсят други ангажименти и източници на доходи.

Физикът до компютъра потисна въздишка. Проследи с поглед приближаващия се колега. Онзи старателно бършеше ръцете си със салфетка. Удивителен чистофайник. Когато заставаха един до друг, направо влизаха в клишето, според които теоретиците били спретнати, принципни, спокойни и подредени, а експериментаторите — размъкнати, конформисти и суетливи.

В момента обаче и двамата научни ръководители на „Звезден скок“ изглеждаха еднакво потиснати.

Теоретикът кимна към шахматната дъска:

— Не се ли отказа?

— Не. — Експериментаторът седна на бюрото си и премести шаха така, че да е удобно да започват. — И без това, какво ще правим цяла седмица?

Колегата му изсумтя:

— Седмица! Тия горе не са с всичкия си. Да не би да очакват, че ще направим чудо до следващата сряда?… Борис, защо, дявол да го вземе, дойдохме в тая невротична страна? А аз си мислех, че само британците са откачени!

— Защото у нас е още по-зле, Матиас. Къде биха ни отпуснали толкова средства другаде?… И аз, докато специализирах, реших, че французите не са наред.

— Но ни спряха! Съвсем внезапно!… Ех, добрата стара Европа… запази ли си билет за дома?

— Не е внезапно. Очакваше се… Не. Ще си потърся друга работа тук. Лудница е, но има пари.

— Но да дадат като срок само СЕДМИЦА!… Има, да.

— И три месеца да ни бяха дали, мислиш ли, че бихме разплели възела?

Теоретикът почеса оплешивяващата си глава. Постави юмруци един върху друг и подпря остра брадичка на тях.

— Имам да плащам ужасно много сметки — съобщи той унило. — Жена ми ще ме убие. Имаш късмет, че не си женен.

— Не знам дали е късмет. Ако получа добра оферта, ще се опитам да уредя и теб, Матиас.

Теоретикът кимна тъжно. Докато работеха по проекта „Звезден скок“, той успя да влезе в остра полемика по страниците на научните списания с мнозина университетски светила по целия свят. А понеже не можеше изцяло да разкрие данните за опита заради идиотските клаузи за поверителност в договора си, компенсираше липсата на доказателства за аргументите си с логически изложения. За мнозина това прозвуча като обида. Науката е безпристрастна, но учените никак не са.

Никой достатъчно състоятелен университет не го искаше в преподавателския си състав. А другите проекти, свързани с физиката, предпочитат емпирици като Борис. Проклети сметки.

Все още не бяха направили ход, съзерцаваха дъската.

— Какъв максимален диаметър на червейевия канал успяхме да отворим, Борис?

— Максимален? Сантиметър. Почти.

— Достатъчно да промушим през него едно бонбонче, нали?

— Теоретично — Борис се опита да не изрича думата подигравателно. — На изхода пак пристигаше плазма.

Пръстът на Матиас докосна царската пешка, но вместо да я премести, теоретикът отново се поинтересува:

— А разликата в температурите на входа и на изхода каква беше?

— Средно?

— Средно.

Експериментаторът потърка чело.

— Матиас, ти продължаваш да търсиш компактната формула… има ли смисъл?

— Какво друго ми предлагаш да върша?

— Ох… Средно около петстотин градуса. Студен шоколадов бонбон, хайде, със стайна температура, а от подпространствения канал излиза електронно-протонен газ около точката на топене на оловото.

— Защо?

— Излишък енергия. Захранваме канала, за да го стабилизираме. При пробиването на червейева дупка отива мощен импулс, а после като достигнем работно ниво…

— Не разбирам откъде има излишък, за да разбие бонбона на атоми, да ги йонизира и нагрее… вие наистина ли сте слагали бонбон в установката?

Борис се изкиска в шепа, погледна колегата си и мигом стана сериозен.