Николай Теллалов: Слънцепиецът

— Не… да… не знам! Нека проведем опита и ще ти кажа.

Теоретикът сви рамене. Изправи се. Протегна дълга ръка към престилката.

— Известен случай — двама теоретици, които започнали да се занимават с инвестиции. Предателство към науката — вярност към портфейла. Жена ми поне ще бъде доволна…

— Матиас.

— Да?

С изненада оглеждаше мързеливия според неговите критерии Борис. Колегата направо се тресеше от желание за работа. Помнеше го такъв в началото на програмата. Странно, какво ли му е хрумнало?…

— Ако експериментът успее — заяви Борис, — най-отговорно ти обещавам, че двамата ще можем да основем собствена компания за междузвездни превози.

Теоретикът зяпна. А Борис небрежно додаде през рамо:

— Ако, разбира се, се навиеш да произвеждаме добрите стари субсветлинни звездолети, а не „Хилядолетни соколи“!

Столица на федерален окръг,

седем месеца след закриването на проекта „Звезден скок“

Пресконференция — това значи суетливи, накъсани движения, нерви и хаос. Разбираш, че всичко е готово чак когато желанието да стиснеш някой репортер за гушата е непреодолимо, ала трябва да си сложиш любезната физиономия и да приказваш с усмивка, без запъване и уверено — и по възможност да не дрънкаш глупости.

— Матиас — каза Борис, — моля те, само си трай и ме остави да ги баламосвам. И не се мръщи, ако, за да ме разберат, допусна вулгаризиране на твоите теории. Разбрахме ли се?

Теоретикът сухо кимна и в този момент секретарката ги повика:

— Господин Зонтаг, господин Неделчефф, дами и господа, време е да излезете на сцената…

Двайсетина души се настаниха на масата с микрофони, примижвайки от атакуващите ги светкавици на фотографите. Прожекторите на телевизионните камери пък не им даваха ясно да различават струпаните в салона журналисти. От подиума си виждаха само неясни силуети, което донякъде успокояваше всеки човек, не свикнал с публични изяви.

Борис отвори уста и си даде сметка, че е забравил научената остроумна реплика, с която да започне и „да разчупи леда“ — похват, превърнал се в традиция, та дори и в ритуал на ухажване на медиите. Физикът прати наум по дяволите етикецията и започна директно:

— Благодаря на всички събрали се тук от името на корпорация „Астроконкиста“. Понеже през последните няколко седмици не остана член от борда на директорите на фирмата ни, който да не е бил показан по телевизията, а вестниците напечатаха подробните, понякога фриволни версии на нашите биографии, затова ми позволете да мина без представяне на всички, които сега сме пред вас…

Наложи му се да посегне към чашата с вода и даже успя да не чукне с нея микрофона. Почувства се наистина по-уверен.

— Въпросът, който вълнува пресата и останалите медии, е с каква цел са се събрали състоятелни хора от цял свят… — той дочу, въпреки бумтежа на усиления от уредбата собствен глас, реплика от залата. — Да, милиардери, точно така. Въпреки че някои още са само мултимилионери, а аз и господин Зонтаг засега разполагаме само с мозъците си като активи. Та, състоятелни хора от цял свят, които по един или друг начин са свързани професионално или имат чисто интелектуален интерес в областта на изследването на космоса. В директорския борд на „Астроконкиста“ имаме бивши космонавти и астронавти, конструктори, космически туристи, запленени от идеята и подкрепили проекта ни… Идеята за този проект вече не е само моя и на професор Зонтаг, мога да кажа, че тя вече е наша, на хората, които влагаме кой каквото може в реализацията…

Обърках се, мярна се в ума на Борис. Трябваше да си чета по листче. Дявол да го вземе.

— Ааа… няма да изпитвам търпението ви, ето за какво става дума. Видео, моля!

Екранът зад масата на сцената оживя, което след кратко забавяне принуди операторите да изключат досадните си светлини. Борис видя колко е пълна залата. Неочаквано това не го притесни, а въодушеви.

— Имахме желание да подготвим цял филм — каза снизходително, — но аз настоях пред съдружниците си, че първата ни изява трябва да бъде семпла… защото проектът ни никак не е такъв. Рекох по този начин да засиля контраста, така да се каже. Затова ви представям серия от снимки и схеми, които ще илюстрират думите ми…

Знаете, че космосът е необятно място, простор с изключително далечни разстояния. До най-близката звезда светлината пристига за повече от четири години. Съвременните космически апарати, дори в рамките на Слънчевата система, пътуват много месеци до набелязаните си цели. Според един от проектите за достигане на обект извън нашата планетна система, трябвало да се построи термоядрена ракета с пет степени. Горивото постъпва в реактора, превръща се там в плазма и ускорява кораба с една постоянно поддържана тяга, която на борда би се усещала като гравитационно привличане, обратно на посоката на движение. Схемата на полета е симетрична, тоест до средата на пътя корабът се засилва, а после обръща тягата и пристъпва към фаза на гасене на скоростта си. Тази скорост, в зависимост от дистанцията и поддържаното ускорение, може да достигне до стойности, близки до седемдесет и пет — деветдесет процента от скоростта на светлината, а дори и повече. Разбира се, в така описания от мен апарат времето за достигане до целта на мисията за външния наблюдател на Земята ще е минимум равно на разстоянието до целта, изразено в светлинни години. Всъщност, наблюдателят „ще види“ края на полета след два пъти по толкова време, защото информацията, сиреч сигналът от кораба, ще достигне планетата ни след същия брой години — това е смисълът на мерната единица „светлинна година“. Но за екипажа и приборите в звездолета ще измине по-къс срок вследствие на релативистичните ефекти и в съгласие с формулите на Айнщайн. По време на полета кораба ще го връхлита силно разреденият междузвезден газ, който при подобна скорост обаче ще е доста сериозен фактор, застрашаващ целостта на апарата. Затова звездолетът е снабден със специални противорадиационни щитове, освен това той „обстрелва“ сектора право по курса с дезинтегратори, които превръщат в заредени частици всякакво случайно озовало се на пътя струпване на вещество… като например облаци газ, блуждаещи метеорити, отделни едри молекули дори. Отклоняващо поле доразчиства пътя на кораба през бездната на космоса…