Николай Теллалов: Слънцепиецът

— Веднъж — призна честно той. — Какво толкова? Има ли значение какъв ще е пренасяният обект?

— Не, разбира се… И получили се нещо?

— Нещо?… Майтап ли си правиш… Матиас! Ти ще я мърдаш ли тая пешка или ще й мачкаш главата?

Теоретикът не реагира на забележката. Поразмисли и попита:

— Не опитахме ли да приберем луфта, да смъкнем захранващата мощност до оптимално ниво? Да не остава енергиен излишък, който да ни стапя обектите за прехвърляне?

Борис въздъхна.

— Опитахме — рече търпеливо. Стана му ясно, че шах няма да се играе. Матиас бе захапал яко юздите. Работохолик човек. Язък. — Каналът колапсира.

— Ето това не го разбирам, Борис! — удари теоретикът с юмрук дланта си, колегата му тихо изпъшка от звука. — Не даваме на канала достатъчно мощност, за да превърне обекта в плазма! И въпреки това се получава!

— Нали ти сам каза, че явно така се проявява законът на Айнщайн? Не е възможно пренасяне на информация със скорост, по-голяма от светлинната. Каналът осъществява мигновена връзка между раздалечени в пространство-времето точки. Но разрушава подредените структури. Имаме пренос на маса… но не и пренос на информация.

— Да, така беше… Онези с квантовата телепортация също няма да успеят тогава! — добави леко злорадо той. Борис на драго сърце се съгласи:

— Вероятно. Но ще си уредят бюджет за още две-три години! — не устоя да бръкне с пръст в раната.

И двамата млъкнаха мрачно, кръстосвайки с гневни погледи шахматната дъска.

— Потвърдили се предвиждането ми, че поддържащата канала мощност расте експоненциално с увеличаване на диаметъра му? — каза след малко Матиас, тъкмо когато колегата му реши, че е време за един сандвич.

— По-лошо — отвърна кисело, един тон под заядливо. — Предишните ти сметки се оказаха по-верни. Степенният показател с параметъра. Хиперекспоненциално. Експонента на степен хикс плюс параметър, който е вързан с ефективния диаметър на канала — пак експоненциално. За да отворим тунел да мине една котка, ще ни трябва цялата енергия на Вселената!

Теоретикът сви вежди и се учуди:

— Защо котка? Заради Шрьодингеровите кодоши ли?

— Не, защото котките се провират през тесни дупки.

— Не мъчи животните даже на теория, Борис! — произнесе с неприязън Матиас. — Накрая пак ще стане на плазма.

Експериментаторът се усмихна вяло на сложната теоретична шега.

— Кораб никога няма да мине през червейев тунел, Матиас. Нека си го признаем. С право ни спират финансирането. Не сме в състояние да реализираме целите на „Звезден скок“. Ти беше прав. Това е фундаментално непостижимо.

— Изучавахме само един вид червейеви дупки. Моята хипотеза предполага и други класове хиперпространствени канали…

Пак същото, рече си наум Борис и вдигна патетично ръце:

— Ама не вярваш, че те ще заобиколят забраната на Айнщайн, нали?

Теоретикът тъжно поклати глава:

— Не. Не вярвам. Уви. Само неподредени структурно обекти с информационен капацитет близък до нулата минават що-годе безпрепятствено.

Борис, който мислеше за сандвича в сака си, внезапно застина. Обърна лице към Матиас и нетърпеливо щракна с пръсти:

— Момент. Това не сме го правили.

— Кое? — не разбра онзи.

— Да сипем някакъв флуид в червейевата дупка не сме пробвали. Вода, например. Или едноатомен газ, по-добре… — Борис се оживи. — Какво ще стане според теб? — попита жадно. — Досега се мъчехме да прехвърляме кристални кубчета, микрочипове, семена…

— Няма да ти простя хлебарките. Беше хладнокръвно убийство! Мразя ги тия твари, но беше гадно хрумване! Навярно са страдали повече отколкото от инсектицидните препарати!

— Матиас, какво ще стане с чаша вода, ако я сипя в подпространствения канал?

— Ами… може би лекичко ще се затопли.

Борис толкова усилено мислеше, че чак му личеше. Матиас за миг си представи, че в черепа на колегата му вентилаторът се върти по-бързо заради нарасналата активност на синапсите.

Експериментаторът рязко се завъртя в креслото си към компютъра:

— Нека опитаме!

Матиас се стъписа.

— Само двамата?

Борис разпери ръце.

— Захранването не е изключено, установките работят автоматично. Само ще трябва да се направиш на лаборант и да сипеш чаша вода в контейнера. Ако обичаш.

— Добре де, но какво ще ни даде това? Освен като приложение за нуждите на пожарникарите… Хм. Все пак нещо практично. В Австралия бая пари ще дадат за хиперспространствен пожарогасител… Така ли мислиш да спасиш бюджета? С малко странично изобретение?