Николай Теллалов - Слънце недосегаемо (роман-изповед)

Люкът тъкмо се беше отворил. Посетителите пристъпиха през прага. Черноуниформените военни с лица като отлети от метал зорко следяха коридорите през входа в зоната през прицелите на актоматите си. Правилно. След пристигането на тежко аварирал линкор отбранителната готовност винаги се повишава според Устава. Но все пак — минала е цяла седмица… Престарават се.

Контрольорът и спецът закрачиха към временните научноизследователски изолатори. Спецът се измъчваше от суровото мълчание на комисаря. И, точно според очакванията на контрольора, завеждащият лаборатория не изтрая дълго:

— Прощавайте, камрад комисар… всичко това изложих в подробна докладна… да не би да не сте получили копие? Виноват, не е възможно — обърка се завлабът под погледа на Контрольора. — Разбира се, че имате копие… но навярно е съкратена сводка от докладната ми…

— Известни са ми фактите, спец — снизходително произнесе Контрольорът с едва доловима насмешка. — Но винаги държа да ги чуя пак. Нали знаете, такава е функцията на контролния апарат, да проверяваме и препроверяваме данните…

Не без задоволство забеляза, че спецът се изпоти. Рационално погледнато, няма от какво да се страхува. Характеристиките на този спец са добри. Но няма нищо лошо в това да изпитва страх, нека и неоснователен, безпричинен. Макар че винаги има причина. Всеки греши, всеки има пропуски в работата си. Безукорен е само Вечният. Добросъвестността трябва да е подплатена с такъв страх, всеки трябва да помни във всеки миг за отговорността си пред Хегемониума… и пред Контролните органи, естествено.

Разбира се, това не го пише в Общия устав.

— Откъде пристигна линкорът… припомнете ми номера му?

Спецът се изчерви като униформата на комисаря.

— Виноват, камрад… не помня наизуст идентификатора на линкора… нито сигнатурата на вселената, от която пристигна. Има го в докладната ми…

— Много жалко, камрад спец — сухо отвърна контрольорът. — Това ще се отрази на атестацията ви. Бива ли да не помните неща, които сте написали в докладната си?…

— Камрад комисар! — изписка немощно спецът, ненадейно опитал се да изправи гръб, засегнат на тема компетентност. — Аз върша най-съвестно и отговорно работата си…

— Което е ваше задължение — лениво вметна комисарят.

— … която не включва запаметяване на излишни за пряката ми дейност на теоретик-изследовател подробности!…

Куражът му свърши. Продължи измъчено, умолително:

— Камрад комисар, аз не отговарям за всичко по казуса с линкора, на мен ми повериха да изясня доколко ценен е дракусът от спецхранилището на кораба…

— Добре, спец — заряза упражненията по психологически натиск Контрольорът. — Кажете ми това, което е в областта на вашата компетентност. Какво научихте за яйцето?

— Не яйцето, камрад — търпеливо натърти спецът, завеждащ лаборатория. — Дракусът.

След три-четири крачки комисарят съобрази кое му бе прозвучало като грешен тон в брътвежите на спеца. Спря рязко.

Край тях преминаваха военнослужещи в черно, бойни роботи с оксидирани корпуси, пак черни киборги, понякога се търкулваха сивкаво-сини сервуси. Сиви стени, бели маркировки, алени капчици на отличителни знаци. Жълти указателни табелки. И само червеният комбинезон на комисаря и зеленикавият мундир на спеца нарушаваха цветовото еднообразие на военната зона.

— Дракусът?

— Създанието се излюпи. Тоест, заварихме го излюпено в хранилището. Успяхме да го зашеметим и преместим в камерата за ликвидация, пренесохме там нужното оборудване, аз проведох ориентировъчни тестове, пробни експерименти… — Гласът на нищо и никаквия завлаб укрепна. Намираше се в свои води, възвръщаше самочувствието си. — Вярно, опитите ми бяха пълна импровизация, инфобанките на нашия пирамидополис не съдържат много сведения за тези същества. Затова пратихме запитване до нашия Възел, но още не сме получили исканите материали. Има някакви проблеми с векторната връзка, както ми обясниха колегите от комуникационния отдел…

Комисарят се овладя. Спецът не спираше да приказва:

— Но даже от ИМПРОВИЗИРАНИТЕ експерименти получих достатъчно данни, за да съставя една наистина системна програма за изследване на обекта, навиците му, ресурсите на организма, реакции към различни дразнители, нивото на развитие на централната му нервна система. Наблюденията са много интересни… Структурните изследвания и дисекцията ще проведем после, когато обектът умре от естествена смърт…