Артър Кларк - Спусъкът

— Това решение ли искахте да вземете, господин президент?

В очите на Бреланд проблесна изненада. Без да отговори, той се изправи, отиде до бюрото си и си взе от една малка купа бонбон.

— Не знам защо не ми е лесно да ви отговоря, Гроувър.

Уилман кимна.

— Мисля, че ви дължа извинение. Когато допуснах, че ме мотаете, не бях прав. Моите почитания, господин президент, но смятам, че вас ви мотаят. В това няма нищо срамно — те са специалисти.

Разнесе се шумно хрускане — Бреланд дъвчеше бонбона.

— Знаех, че ще опитат — каза той. — Знаех, че ако ги изпреваря, те няма да ме последват. Но си мислех, че контролирам нещата, Гроувър. — Президентът въздъхна. — Може би са ме изработили по-успешно, отколкото предполагах.

— Вие привлякохте вниманието им. Доказва го програмата за използване на Спусъците — тя носи техния печат. Те не можеха да се избавят от Спусъка, затова поеха контрола върху него. И съвсем логично ви обясняват, че ако постъпят по друг начин, ще настане истински ад. — Уилман се насили да се усмихне. — Аргумент, подкрепен от факта, че са прави. Това е самата истина. С нетърпение го очаквам. Докато те се страхуват до смърт. А вие… — Той не довърши изречението.

Бреланд седна на ръба на бюрото си.

— Дайте ми някаква идея. Нещо, което можем да направим още сега, за да се уверите на чия страна съм.

— Докато чета новините, всеки ден ми идват десетки идеи — рече Уилман. — В момента начело на списъка ми е Денис Сасу-Нгуесо. Много ми се ще да му се обадите и да му кажете, че има дванайсет часа да изкара всички от змийските си лагери, а после да пратите в Конго Г-117 със Спусък… Военновъздушните сили успяха ли да инсталират Спусък на борда на самолет?

— Все още работят по въпроса.

На лицето на Уилман се изписа разочарование.

— Е, нищо. Той сигурно ще напълни лагерите със заложници от опозицията — ако неговите кобри вече не са ги избили до крак. Разбира се, винаги можем да го направим без дванайсетчасово предупреждение…

— Следващата идея — решително го прекъсна Бреланд.

— Ами, ако не сте готови да разкриете истината за Спусъците, какво ще кажете да разпространим малко дезинформация?

— Слушам ви.

— В „Генерал“ участват прекалено много хора, за да запазим тайната за дълго. Аз не получавам докладите на разузнаването, но се басирам, че всички държави вече са чули за „Генерал“ и някои са се заровили достатъчно надълбоко, за да се доберат до прикритието — че е програма за прочистване на минни полета. — Сенаторът замълча за миг и погледна Бреланд за потвърждение. — Лицето ви винаги е като на покерджия.

— Да речем, че сте прав.

— Е, тогава очевидното решение е една малка демонстрация — продължи Уилман. — Накарайте момчетата от разузнаването да измислят нещо, — което да закачим на „Блак Хоук“ — много лъскав метал, антени и мигащи светлини, даже да му дадат магнитно поле и радиоизлъчване, за да го направят убедително за китайците.

— И истинският Спусък да е скрит вътре, така ли?

— Точно така. Последният модел на „Блак Хоук“ би трябвало да може да ги вдигне без затруднение. Вие свиквате пресконференция, обявявате инициативата си против противопехотните мини, съобщавате, че сте създали специална бойна част за хуманитарно разминиране — и показвате машината. Това ще е страхотна новина. И ще даде още няколко месеца отсрочка на Пентагона. Малко истина може да се превърне в чудесна лъжа.

— Генерал Мадисън и Съветът на началник-щабовете няма да искат да издадат и толкова.

— Майната им — рече сенаторът и сепна Бреланд с грубостта си. — Попитайте ги кога за последен път са ходили в клиника за протезиране в Босна или са присъствали на селско погребение в Афганистан. Попитайте Мадисън дали смята, че тези тайни струват десния му крак или живота на внучката му Мейси. В земята чакат сто и петдесет милиона мини — жертвите наближават хиляда на седмица. И двете цифри се увеличават от двайсет години. И вие можете да направите нещо по въпроса, господин президент. Моля ви, направете го.

Бреланд стана и обвиняващо вдигна показалец към Уилман.

— Значи това искате?

— Да — бодро призна сенаторът.

— И сега вие ме работите.

— Не, господин президент. Засрамвам ви.

Бреланд въздъхна.

— Успяхте. Предполагам ви е известно, че наскоро ми се роди внучка.

— Може и да съм подочул нещо.

Президентът се усмихна криво и заобиколи зад бюрото си.

— Знаете ли какво най-много ме изненада в тази работа, Гроувър? Колко е трудно да постъпваш правилно въпреки най-добрите си намерения. Колко е трудно да правиш каквото и да било. Все едно че всеки път, щом някоя от тия врати се отвори, вътре се процежда още малко тиня от дъното на Потомак. И преди да се усетиш, вече си затънал до кръста и не можеш да се движиш. — Той се наведе напред и натисна бутона на интеркома. — Госпожо Толман, моля, намерете генерал Степак и му предайте, че трябва да го видя.