Артър Кларк - Спусъкът

Сенатор Гроувър Уилман следеше всички тези събития чрез ежемесечните си срещи с президента и информацията, която два пъти месечно получаваше от екипа на проект „Генерал“ и на базата на която съставяше собствените си секретни доклади до смесената комисия на Конгреса по националната сигурност.

Правеше го с растящо недоволство, което уверенията на президента все по-малко можеха да успокоят. Уилман имаше свой списък и приоритети и след като минаваха месец след месец, без да види реализирани желанията си, той започна да се пита дали това изобщо ще се случи. До юли сенаторът окончателно изгуби вяра в обещанията, дадени му от Бреланд на онази паметна първа среща.

Преди края на месеца от завода в Южна Дакота щеше да излезе петстотният Модел и Уилман реши, че е проявил достатъчно търпение.

— Мотаете ли ме, господин президент? — попита той, когато седнаха в Овалния кабинет.

— Моля?

— Чухте ме добре. Струва ми се, че тези срещи са вашият начин да ме неутрализирате, стига да не се съгласите с препоръката просто да ме убиете.

— Никой не ми е предлагал такова нещо, господин сенаторе — мрачно присви очи Бреланд.

— И не е имало спорове дали може да ми се вярва, че ще си трая и ще играя по вашите правила, така ли? Не е имало намеци, че съм по-верен на РСБ, отколкото на Конгреса, че съм интернационалист и пацифист, преоблечен като американски герой? А е трябвало — защото всичко това е вярно. Аз проявих изключително търпение, господин президент. Да търпя цели осем месеца — е, мога само да кажа, че се чувствам извънредно обременен.

— Това изповед ли е? Ще успеете ли да свършите до девет?

— Зависи от отговора на въпроса ми, господин президент.

— Сенатор Уилман, благодарен съм ви за търпението…

— Сигурен съм — прекъсна го Уилман. — Но ще бъде ли то възнаградено, или цялата тая история с „Генерал“ не е нищо друго освен някакъв невероятен майтап за сметка на хората?

— Не разбирам какво точно…

— Ще ви го кажа ясно. Имате ли намерение да направите нещо конструктивно със Спусъка?

Бреланд се намръщи.

— Знам, че получавате информация къде отиват всички Спусъци, така че очевидно двамата с вас просто разбираме различни неща под тази дума.

— Тогава с удоволствие ще ви обясня какво разбирам аз. Активност вместо пасивност. Позитивна, рискована намеса, която променя живота на хората, която спасява живота на хората. Мислех, че имате напредничави разбирания за възможностите и потенциала на Спусъка. И все още очаквам да видя дали съм бил прав. Пред вас са чукът и наковалнята — имате ли намерение някога да ги използвате?

На лицето на Бреланд се изписа раздразнение.

— Вече използваме повече от четиристотин Спусъка. Не сме ги прибрали в някой склад.

— Само че ползата от тях е никаква — отвърна Уилман. — Вие превърнахте едно чудотворно откритие в глупава застрахователна политика. Пазим милиарди долари в бетон и метал, защитаваме безценните си колекции от играчки и сувенири — и съвсем забравяме за хората. Мили Боже, повечето Спусъци, които използвате, дори не са включени. Ако в момента действат и сто от тях, ще направя гол циганско колело по Пенсилвания Авеню.

— За разполагането на Спусъци на различните места има различни съображения, господин сенатор. Не разбирам точно какво очаквате от мен.

— Опитайте се да помислите за осемнайсет хиляди четиристотин и девет трупа.

— Откъде идва това число?

— Това са вчерашни данни на Центъра за здравна статистика към Центровете за контрол на заболеваемостта — каза Уилман. — Толкова хора са се опитали да спрат куршуми с телата си от деня, в който дойдохме при вас с доктор Броуиър. Вие сте допуснали толкова убийства, самоубийства и фатални инциденти. Това е цената за плахостта, потайността и бездействието.

— Разбира се, това се отнася само за нас, американците — продължи той, — а ние дори официално не сме във война с никого. Даже не мога да си представя колко европейци, африканци и азиатци са настъпили мини, натъкнали са се на гранични конфликти или граждански безредици. Предполагам, че нашите двайсет хиляди са нищо в сравнение с тях.

Това нравоучение накара Бреланд да се намръщи.

— Сега вие говорите като фанатик, господин сенаторе. Имах по-добро мнение за вас. Не можете да очаквате, че ще сложим край на всички убийства…

— Можем да направим убийствата много по-трудни, отколкото са сега. Обаче трябва да го желаем. Трябва да опитаме.

— Ние опитваме…