Артър Кларк - Спусъкът

— Глупости, господин президент. Глупости. Запънали сме се като магаре на мост и се противим на промяната. Страх ни е, че Мао е бил прав, че политическата власт наистина се крепи на дулата на оръжията — и че ние ще изгубим своята.

Бреланд не отговори. Докато мълчаха, Уилман се премести по-близо до него.

— Най-естественото нещо на света, господин президент, е да искате да защитите своя свят — каза той. — Но това просто не е достатъчно нито за този век, нито за това място. Трябва да ни боли също толкова за убития чернокож тийнейджър от Атланта, колкото и за убитото бяло бебе от Бевърли Хилс. Трябва да ни боли също толкова за бомбата в лондонския универсален магазин, колкото и за бомбата в нюйоркския автобус. Трябва да ни боли за мините, изстреляни по Киншаса, все едно че са изстреляни срещу Канзас Сити… Колко голям е вашият род, господин президент? Кой се облагодетелства от принадлежността си към него? Само военни и политици ли?

— Не, разбира се, че не…

— Тогава защо защитаваме своето богатство и власт, когато можем да защитим народа си?

— Вие наистина ме предупредихте, че ще ми опърлите перушината — каза Бреланд и поклати глава. — Гроувър, ние всъщност не говорим на различен език. Нашият морал е един и същ. Хората са по-важни от нещата. Животът е по-важен от идеологията. И аз наистина вярвам, че човечеството е едно семейство — въпреки че не функционира както трябва.

— Говорите така, но пратихте девет десети от Спусъците на адрес, който започва с „Форт“ или „База“.

— Защото те са готови да използват системата още сега. Цивилното население не е. Предстои ни огромна образователна работа…

— Това ли е оправданието ви за забавянето?

— Забавяне ли? Какво искате да кажете? Ние внедряваме Спусъците със същата скорост, с каквато ни ги дават хората на Голдстийн.

— Тогава защо не сме поръчали още хиляда? Защо не настояваме Голдстийн да увеличи капацитета? Защо действаме толкова плахо, по дяволите?

— Плахо ли?

— Да, плахо — повтори Уилман. — Предприемаме половинчати мерки. Вижте, вашата идея за филтрирането на социалния поток — точно такова нещо ни трябва. Но вие изобщо не сте стигнали дотам.

Бреланд разпери ръце.

— Какво съм пропуснал?

— Като начало, всички заредени пистолети в жабките и под седалките на колите. Конгресът гласува закона Мерк-Мартинсън още преди десет години, а продължават да умират хора, защото са огънали нечия броня или са направили гримаса на шофьора в съседната лента. Защо законът не сложи край на всичко това?

— Според мен заради нещо, наречено „достатъчно основания“. — Президентът се опита да се усмихне.

— Не. Защото законът не помага на полицията да открие оръжията преди да се случи нещо. Но Спусъкът може. Може да даде зъби на един беззъб закон. Може да е за контрола на оръжията онова, което е радарът за контрола на движението.

— За какво точно настоявате?

— За същото, каквото направихте за пощите и летищата. Всеки, който шофира, все някога пресича мост, минава под надлез, през тунел, по платена магистрала. Ако инсталирате достатъчно Спусъци на най-оживените места, можете да изчистите пътищата от оръжие.

— Така само ще унищожим заредените пистолети. И междувременно ще предизвикаме тежки катастрофи.

Уилман сви рамене.

— Не че не са чували за Мерк-Мартинсън — не можете да носите заредено оръжие в движеща се кола.

— Значи смятате, че можем да унищожим боеприпасите на хората, даже да спазват закона, даже боеприпасите да са прибрани в заключена кутия, до която шофьорът няма достъп — даже това да предизвика пожар, който да унищожи семейния автомобил…

— Обозначете съответните зони. Поставете големи червени надписи на всеки сто метра в продължение на километър. И маркирайте пътя с големи червени ленти. Нека знаят какво предстои. Дайте им време да се освободят от боеприпасите си преди да стигнат границата на зоната — не искаме никой да пострада. Това е…

— Не можем да го направим, Гроувър. Знаете, че не можем.

— Защо? И не ми казвайте, че е заради Втората поправка. Попитайте министъра на правосъдието за процеса „Милър срещу Съединените щати“.

— Просто не сме готови за Си Ен Ен — каза Бреланд. — Пентагонът е категорично срещу всякакво разкриване, докато не разполагат с ефективна защита и заместител на барута.

— Откога решението зависи от военните?

— Не зависи от тях. Зависи от мен.

Уилман се отпусна на дивана и прехвърли ръка през облегалката.