Артър Кларк - Спусъкът

— Искате ли да присъствам и аз? — попита Уилман.

Бреланд поклати глава.

— Не, освен ако не си носите лопата. Нали знаете историята за гражданина, селянина и мулето?

— Първо трябва да привлечеш вниманието им — отвърна сенаторът, усмихна се и се изправи. — Желая ви успех, господин президент.

Същия следобед Уилман импулсивно прати подарък в Белия дом — лопата с дълга дръжка, предназначена за церемониални първи копки. Върху стоманата беше поръчал да поставят президентския печат.

Ала нямаше представа дали не е сгрешил в преценката си за човека или момента — до следващото си посещение в Белия дом, когато видя лопатата, закачена на стената отляво на президентското бюро. До нея висеше черно-жълт надпис, по-подходящ за някоя фабрика: „За спешни случаи — не я сваляй“.

На лицето на Уилман се изписа изненадана, доволна усмивка. Бреланд му подаде новия месечен доклад на „Генерал“.

— Втора точка — каза той и изчака, докато сенаторът я прочете. — Имате ли любима страна?

Заглавието на точка втора гласеше: „Инициатива за разминиране «Генерал»“.

— Не, господин президент — отвърна Уилман. — Но винаги съм искал да разгледам Камбоджа.

Бреланд кимна.

— Тогава нека е Камбоджа. И предполагам, че нямате нищо против да ви включа в списъка на пътуващите, нали?

— За нищо на света не бих го пропуснал.

— И не трябва — отвърна президентът. — Възнамерявам публично да ви отдам дължимото и искам да видя дали ще се изчервите.

Когато прозвуча будилникът на комуникатора му, потта по голата кожа на Гордън Грийн едва бе започнала да изстива.

Чуваше се изненадващо тихо — отчасти защото го бе оставил настроен на дневен режим, отчасти защото дънките му бяха на пода на три метра от него, до вратата на спалнята. Сигналът не бе по-висок от дишането на голата жена, която лежеше от дясната му страна. Той бавно се откъсна от прегръдката й, замени рамото си с възглавницата, която пъхна под бузата й, а топлината на тялото си — с одеялото, с което я зави.

Не го правеше от нежност или обич, а от желание да не я събуди. Също като в повечето връзки, в които непознати ставаха любовници, последният час се изразяваше не в интимност, а във взаимен егоизъм. Просто тя не искаше да е сама, а той имаше нужда от женска ласка — всичко останало се уреди под студената светлина на един бар наблизо до лабораторията.

Въпреки това очевидно си подхождаха в целувките и всичко, което последва — нейната възбуда бе не по-малка от неговата, тялото й пламтеше в ръцете му, неговото отвръщаше на нейния зов. Любенето им стана животинско, трескаво, необуздано и накрая двамата се отпуснаха на влажния чаршаф, без да изпитват никакви угризения — всъщност не мислеха за нищо, което да нарушава приятната замъгленост на спомена за усещанията преди бързото потъване в съня.

И сега прозвуча будилникът. Грийн веднага си спомни защо го е включил и се измъкна от леглото. Комуникаторът вече не звънеше, но на излизане от стаята Гордън вдигна дънките си с една ръка и спря в коридора, за да ги намъкне.

През щорите се процеждаше достатъчно светлина от външните лампи, за да стигне до въртящия се стол в кабинета си. Когато натисна тракбола, стосантиметровият дисплей превключи на активен режим и освети клавиатурата — стар аксесоар, за чието използване човек трябваше да притежава специални умения, ала въпреки това Грийн първо прибягваше към нея, за да командва системата си. Повечето интересни неща, които можеха да се направят с компютър, изискваха отказ от познатите удобства на мултимедийния интерфейс — а от гледна точка на машината, имаше значение синтаксисът.