Артър Кларк - Спусъкът

На сушата армията искаше всеки мотопехотен батальон да разполага с два снабдени със Спусъци бронетранспортьора М113АЗ за прочистване на минни полета. Корпусът на морската пехота анализираше ползата от системата в операции по вода и суша за прочистване на път по укрепен бряг със заложени капани. Командването планираше да проведе изпитания с хеликоптери „Оспри“, „Сюпър Кобра“ и лодки на въздушна възглавница LCAC.

През годините различни правоохранителни органи и разузнавателни служби бяха инвестирали много хиляди човекочасове в създаване на дълги списъци от възможни ценни мишени на терористични и вражески атаки. Тези анализи представляваха секретен каталог на жизненоважни национални богатства, от комуникационна и транспортна инфраструктура до ключови научноизследователски центрове и архиви. ФБР и Пентагонът бяха предоставили списъците си на комисията на проект „Генерал“ и от тях Степак избра най-важните цивилни и военни обекти в почти всички щати.

Американската космическа промишленост получи приоритетна бройка за ракетните площадки във Флорида, Калифорния и южен Тексас, както и за сателитните центрове в девет щата. Степак искаше да стигне още по-далеч — чак до орбита. Той притискаше директора на НАСА да снабди шестте си совалки със Спусъци и да нареди на гражданския флот да ги последва. Само през последните две години имаше един потвърден и три предполагаеми случая на сваляне на самолети при излитане или кацане с ракетохвъргачки тип „Стингър“.

Но директорът на НАСА се съпротивляваше. Нито един от инцидентите не бил в Съединените щати, отвръщаше той, и откакто на борда на разширената Международна космическа станция живеели вече осемнадесет души, всеки килограм товар бил от значение. Степак бе уредил среща между президента Бреланд и директора на НАСА, за да сложи край на спора.

Външният министър нямаше такива резерви. Всяко американско посолство от Дака до Габороне получи по два Спусъка наред със специално допълнение към контингента морски пехотинци. Повечето от устройствата щяха да се използват „студени“, като застраховка за непредвидимите превратности на политиката в Третия свят. Ала шест щяха да функционират постоянно още от самото начало, като гаранция срещу непредвидимото насилие на политическите терористи.

Нито Бреланд, нито Степак бяха готови да предадат контрола дори само на един Спусък на която и да било правоохранителна институция, дори на ФБР. Но Ричард Нолби подготвяше шест склада, пръснати по целия континент. Всеки от тях щеше да се превърне в база на дванадесет мобилни спусъчни групи, които щяха да са на разположение на щатската полиция и ФБР за отделни операции и следствия.

Любимата идея на президента бе да използват Спусъка като „филтър“ за залавяне на оръжия. „Има места, където хората вече знаят, че не могат да ходят въоръжени, места, където очакват да ги проверяват и претърсват — каза той на Степак. — Няма нужда повече да ги предупреждаваме, за да сме сигурни, че спазват правилата. Това ще е краят на писмата-бомби, на стрелбата в съдилищата и на училищните вражди.“

Нолби се опита да го убеди, че действителният брой на такива инциденти е прекалено малък, а този на необходимите устройства — прекалено голям, за да оправдае отделянето на бройки от първите хиляда, но Бреланд беше непоколебим.

„Броят може да е малък, но влиянието им не е — отговори той. — Всяко такова убийство става новина. Всяко такова убийство се запечатва за дълго в паметта на хората. Хлапета се стрелят след края на часа по математика, писма-бомби убиват преподаватели, във въздуха избухват самолети с ученици — такива моменти показват на хората, че животът е безумен, че светът им не е нормален. И това ги кара да се страхуват.“

Нолби си спомни, че Уилямспорт, откъдето бе Бреланд, се намира само на няколко километра от Монтурсвил, селцето, получило тежък удар от трагедията с полет 800 12 12 През 1996 г. самолет на „Транс Уърлд Еърлайнс“ за Париж се взривява няколко минути след излитането си. Шестнадесет от двеста двадесет и деветимата пътници са ученици от Монтурсвил. — Б.пр. . Вместо да повтори все още несигурното заключение или да спори с емоционалните спомени на Бреланд, шефът на кабинета отстъпи. Спусъци с ограничена мощност заминаха за багажните отделения на четиридесет и четири летища и разпределителни пощенски служби.

Ала Степак успя да убеди Бреланд, че училищата трябва да почакат, докато инсталирането на Спусъци може да стане открито. Присъствието на войници не можеше лесно да се обясни и както отбеляза министърът, „колкото и да е абсурдно, ранените деца почти винаги се смятат за невинни жертви. А ако те са добрите, ние ще сме лошите — което не е начинът да представим Спусъка на хората“.