Артър Кларк - Спусъкът

— Не — тихо отвърна Хортън.

— Е, надявам се да послушаш съвета ми — определено трябва да го избягваш. — Уилкинс погледна тримата мъже, които стояха наблизо. — Готов ли си, Франк?

— Да, полковник.

— Тогава давай — каза той и потупа мястото до себе си.

Шрайър се приближи и остави на пейката комуникатор „Силестиъл“ 3000 и батерия. Ръбът на пластмасовата кутия беше ожулен — беше комуникаторът на Хортън.

— Благодаря — каза полковникът. — Би ли казал на доктор Хортън какво си направил с неговия комуникатор?

— Извадих модула на глобалната навигационна система и поставих на негово място фалшив. Така системната диагностика не усеща разликата и няма да прати съобщение за повреда на доставчика.

— Същото си направил и с нашите комуникатори, нали?

— Да. Нищо специално. Отнема повече време да го занесеш на масата, отколкото да свършиш работата. Но не забравяй, вече нямаме помощници отгоре — ако им дадем достатъчно време, те пак могат да установят откъде се обаждаме.

Уилкинс кимна.

— Засега това е всичко, Франк. — Той отново насочи вниманието си към Хортън. — Хората не мислят за това, че всеки път, щом използват комуникатора си, уведомяват правителството къде се намират — само защото преди двайсет и пет години някаква тъпа кучка с мобифон се изгубила в снежна буря и едва не умряла. Всеки път, щом се случи нещо лошо, можеш да си сигурен, че на някой либерал ще му хрумне как само срещу съвсем мъничко от нашата свобода можем да предотвратим такива ужасни трагедии. Аз лично имам философско възражение срещу това да съобщавам местонахождението си на някой, който може да проявява интерес. Предполагам, че ме разбираш.

— Разбирам защо тъкмо ти не искаш да научават местонахождението ти.

— Надявам се, че не се сърдиш за думи, изречени от гняв, докторе — особено след като накарах момчетата да те доведат тук в знак на любезност.

— Любезност ли?

— Точно така. Преди малко ми съобщиха, че доктор Карл Броуиър е починал…

— Това е добро начало — подсмихна се един от стражите.

— Я стига, Майкъл, не бъди груб — каза Уилкинс. — Доктор Хортън и доктор Броуиър са били приятели…

— Защо да ти вярвам? — попита Джефри. — Ти ме излъга преди, за да постигнеш каквото искаш.

— Очаквах, че ще проявиш известна доза скептицизъм. — Уилкинс взе комуникатора и пъхна батерията в гнездото. — Затова ще ти позволя да се обадиш на президента и да го чуеш лично от него. И докато е на телефона, и аз искам да му кажа няколко думи. — Небрежно стиснал устройството в дясната си ръка, той го протегна на Хортън.

Джефри не помръдна.

— Фактът, че ти искаш да го направя, е достатъчен, за да откажа.

Уилкинс даде знак със свободната си ръка и двамата мъже до Шрайър свалиха автоматите от раменете си и без предупреждение изстреляха по един откос. Куршумите изсвистяха точно над главата на Хортън и се забиха в дънера на едно дърво на десетина метра зад него.

— Моля те — каза полковникът.

С бясно разтуптяно сърце и внезапно пресъхнала уста, Джефри взе комуникатора.

— Избери опцията за удостоверяване на самоличността, за да можете и двамата да сте сигурни с кого разговаряте.

— Какво те кара да смяташ, че президентът ще приеме да разговаря с мен?

— Мисля, че ще го направи — отвърна Уилкинс. — Даже съм убеден, че адресът му е в личния ти указател.

— Наистина ли смяташ, че съм достатъчно важен за тях, за да ти дадат каквото искаш?

— Според мен след смъртта на доктор Броуиър пазарната ти цена значително се е повишила. И нямам намерение да искам много. Освен това нали оная либерална мантра е точно такава? „Щом това ще спаси един човешки живот…“ Те могат да спасят твоя.

Хортън остави комуникатора на пейката и го побутна към Уилкинс.

— Не, благодаря. Цената е прекалено висока. Сам се обади на президента. Аз няма да ти помогна.

Полковникът реагира с котешка бързина — Хортън изобщо не разбра какво става. Просто и двамата седяха на пейката и в следващия миг главата му отхвърча настрани. Ударът беше толкова силен, че го повали на земята. Замаян, той се опита да се изправи на четири крака, но Уилкинс го ритна.

— Да не си мислиш, че си прекалено ценен, за да ти причинявам болка? — извика полковникът и се надвеси над него. — Така ли си мислиш? Мислиш си, че вече си нещо безценно? — Последвалият ритник в корема бе достатъчно мощен, за да го повдигне над земята. Хортън се задъха и се помъчи да се претърколи, за да избегне следващите удари. Уилкинс го хвана за дясната ръка и започна да извива палеца му към китката, докато Джефри не можа да изтърпи и закрещя.