Артър Кларк: Спусъкът

— Доведете първата — заповяда полковникът.

Кръгът се разтвори. Двама бойци довлякоха дребна жена и я принудиха да коленичи отстрани на ямата. Ръцете й бяха завързани на гърба, устата й беше залепена с изолирбанд, точно като на Хортън през първия ден. По гърдите на светлокафявата й униформа имаше кървави петна от раната на слепоочието й. Той не я познаваше, ала виждаше страха и объркването й — и умоляващите й очи.

— Какво правите? — попита Джефри. Някой силно заби дулото на автомата си в ребрата му, за да го накаже за любопитството му.

Уилкинс укорително вдигна лявата си ръка.

— Няма нужда от такива неща. Сигурен съм, че сега се радваме на пълното внимание на доктор Хортън. Джефри, представям ти заместник-шериф Шанън Дрейтън. Тя е на двайсет и осем години, самотна майка на две деца. За нас това е достатъчно оскверняване на Божия план. Но тя също работи като телефонистка и помага на местните униформени крадци да конфискуват собствеността и да отнемат свободите на гражданите. Това я прави предателка и според военновременните закони ние имаме право да я екзекутираме.

Дрейтън не можеше да отговори с нещо повече от стон, ала очите й излъчваха ужас, търсеха разбиране, молеха за милост. Странно, тя не се съпротивляваше — у нея сякаш не бе останала и капчица воля.

— Това е безумие… — започна Хортън.

— Слушай ме внимателно, Джефри, защото предложението, което ще ти направя, ще е в сила само за ограничено време. Ще ти дам възможност да спасиш живота на Шанън…

— Как очакващ някой да следва примера ти? Ти си много по-страшен потисник, отколкото изобщо би могъл да е Бреланд.

— … и да я върнеш на децата й. След като животът на невинните значи толкова много за теб, давам ти шанс да се намесиш в него. Кажи ми каквото криеш, всичко, което знаеш, и аз ще простя на тази жена. — Полковникът вдигна пистолета си и се прицели в корема на Дрейтън.

— Полковник… Робърт… за Бога…

Уилкинс го прекъсна.

— Да, прав си, това ще е нечовешко. Раните в корема страшно болят и човек умира цяла вечност. Така е по-добре. — Той се приближи и долепи дулото до ухото й. — Говори, Джефри.

— Недей…

— Можеш да ме спреш. Кажи ми как да блокирам Неутрализатора и Спусъка. Аз държа пистолета, но животът й е в твои ръце.

— За Бога, гледат деца!

— Чудесно. Нека научат каква е цената на измяната.

— Това е безсмислено! Не мога да ти дам каквото искаш от мен! То не съществува — освен в твоите фантазии!

— Шанън е истинска. Къде е състраданието ти, Джефри? Имаш златна възможност да предотвратиш едно безсмислено убийство, извършено с огнестрелно оръжие. Но времето ти изтича. Когато свърши срокът на предложението, тя ще умре.

— Няма нужда да я убиваш. Не съществува никакъв код! Поискай от мен нещо, което мога да изпълня. Дай ми истински шанс…

— Мисля, че знам какъв ти е проблемът, Джефри. Мисля, че просто не вярваш.

— Не, не, не, недей! — простена Хортън. — Моля те! Уилкинс!

Полковникът като че ли не го слушаше. Натисна жената с крак и изстреля един куршум в тила й.

Дърветата като че ли мигновено заглушиха мощния грохот. Във въздуха полетя нещо влажно и топло и опръска лицето на Хортън. Трупът на Шанън Дрейтън се свлече в ямата.

Разнесоха се одобрителни викове.

По лицето на Джефри се стичаха сълзи.

— Копеле — прошепна физикът. — Боклук мръсен. Откачено копеле!

Изражението на полковника изобщо не се промени.

— В моя свят това беше екзекуция в името на благородна и справедлива кауза. Но ти, ти я уби, Джефри — ти направи избора. Аз само държах пистолета. — Той се огледа. — Доведете номер две.

— Не! — извика Хортън, успя да освободи ръцете си от стражите, изправи се и пристъпи напред. После нещо силно го удари отзад и Джефри се стовари по очи на земята, само на сантиметри от ръба на ямата, която вече се беше превърнала в гроб.

— А, значи все пак не си безчувствен — каза Уилкинс и приклекна до него. — И ми се струва, че вече ми вярваш. Може би това ще улесни следващото решение. — Той махна с ръка. Мъжете дръпнаха Хортън назад и отново го накараха да коленичи с лице към втората жертва. — Това е Рей Мейси, Джефри. Той е оценител в окръжната данъчна служба…

— Не! — за пореден път извика Хортън. — Няма да играя по твоята свирка. Не можеш да ми прехвърлиш вината — ти си отговорен за всичко, което става тук. Това е твоята секта, това са твоите престъпления. И по-добре да ме убиеш, защото иначе ще съм най-щастливият свидетел, който ще даде показания на процеса ти — срещу всички вас, които стоите тук и можехте да му попречите, само че сте прекалено страхливи или сте се превърнали в роботи…