Артър Кларк - Спусъкът

Думите обаче бяха съвсем друго нещо. Никога не беше чувал някой да пее „Напред, Христови воини“ със стих за „мъчениците от Уейко“, „героите от Тайгъртън Делс“ или „Баладата за Гордън Кал“ с мелодията на „Това е моят бащин свят“ 19 19 Уейко — град в Тексас, където през 1983 г. при акция на ФБР изгарят 76 сектанти от Давидовия клон. Тайгъртън Делс — град в Уисконсин, където е създадена Posse Comitatus. Гордън Уендъл Кал (1920–1983) — член на posse Comitatus, убит по време на престрелка с органи на властта. — Б.пр. . Почти също толкова го порази това, че някои от непроменените текстове от издадената през 1933 година книга с химни, която някой тикна в ръката му, щом видя, че не пее, звучат изключително войнствено:

„Станете, о, Христови воини, и бронята си облечете.

Не оставяйте непокрито място, не оставяйте душевна слабост.

Повалете силите на мрака и спечелете извоювания ден…“

Някога Джефри бе възприемал тези думи като метафори. Ала заобиколен от членовете на Народната армия за справедливост, виждайки не само пламенната и категорична всеотдайност на лицата им, но и оръжията в ръцете им, той знаеше, че при тях не е така. И само движеше устните си, тъй като не искаше да изрече стиховете на глас.

Службата продължи почти два часа. Пет-шест души ставаха, за да водят молитвите на групата. Хортън се чудеше дали всичко това е заради присъствието му, или по-точно заради отсъствието му предишната вечер. Сякаш го изпитваха, очаквайки силата на собствената им вяра да доведе до публичното му приобщаване, сякаш се надяваха да видят как внезапно го изпълва Светият дух и той изповядва научните си грехове. И макар че не се чувстваше в центъра на вниманието, не можеше да се отърси от усещането, че всички в помещението мислят за него — особено когато полковник Уилкинс се изправи и поведе последното четене.

— Господ е моята сила — като гледаше право в Хортън, започна той.

Цялата група отговори с гръмовен глас:

— Господ е силата на живота ми — от кого да се боя?

— Когато ми се нахвърлят, за да изядат плътта ми, моите врагове и противници се спъват и падат.

— Господ е силата на нашето семейство — от кого да се боим?

— Макар че срещу мен ще се води война, сърцето ми не ще се уплаши.

— Господ е силата на нашата църква — от кого да се боим?

— Главата ми ще се издигне над моите врагове.

— Господ е силата на нашия народ — от кого да се боим?

— Земните царе се вдигат срещу Господ и срещу помазаните от него.

— Господ е силата на нашата нация — от кого да се боим?

— Ние ще ги пречупим с прът от желязо и ще ги разбием на късчета като пръстен съд.

— Блажени са онези, които служат на Господ със страх.

— Блажени са онези, които вярват в Него, от Когото нищо не крият, и чиито повели са верни и справедливи — каза Уилкинс. — Амин.

— Амин и слава на Господ — отекна викът.

Хортън неволно потръпна и настръхна, въпреки че беше топло. Докато се изправяше и тръгваше към вратата, почти не чуваше приятелските думи, които му отправяха. Навън потърси Шрайър, хвана го за ръка и го дръпна настрани от жената, с която разговаряше.

— Хрумна ми нещо — каза Джефри. — Кодът трябва да е един и същ в двете устройства. Може ли просто да направим сравнение с неутрализатора, като използваме аномалиите, които открихме в спусъка? Така няма да се налага да проверяваме базовия код на неутрализатора.

— Но командата може да е част от базовия код.

— Не е — твърдо отвърна Хортън. — Базовият код е кодът на моята лаборатория. Ако изобщо го има, това нещо е било прибавено по-късно.

— Сигурен ли си?

— Абсолютно — каза Джефри. — Хайде, остават два часа, докато изключат осветлението.

Откакто Роланд Степак бе заменил пилотската кабина с бюро, бяха минали повече от двадесет години, но генералът не беше изгубил едно основно умение на бойния пилот — „бързия сън“, способността дълбоко да се унасяш винаги и за толкова време, за колкото имаш възможност. Четиричасовата му дрямка в една от малките стаички до командната зала бе достатъчна, за да го освежи, а горещият душ му помогна да се избави от умората в крайниците.

Докато спеше, беше предал контрола на операцията на един подполковник от военното разузнаване, затова се изненада, когато завари на мястото му Мортън Денби от ЦРУ.

— Постигнахме известен успех, господин генерал — открихме вашия предател в комуникационния център на министерството на отбраната — каза Денби и стана, за да му отстъпи стола.