Артър Кларк - Спусъкът

— Сигурен съм, че си смятал така. Но все още не си осъзнал дълбочината на тяхната измама. Те са успели да те излъжат.

— Какво искаш да кажеш?

— Федералните не са се отказали от нито един вид оръжие. Всеки кашик продължава да се упражнява със своята M-16, както винаги. Военният завод за боеприпаси в Лейк Сити, Мисури, изобщо не е намалил производството си. Всички основни полицейски сили в страната все още имат фашистки части, въоръжени с пушки АК-15. — Уилкинс замълча за миг и се обърна към Хортън. — И защо са всички тия разходи, ако десетките хиляди спусъци и неутрализатори в мазетата, килерите, багажниците и куфарчетата са направили оръжията ненужни?

— Инерция. Професионална предпазливост. Шок от бъдещето. Политическо влияние на производителите…

— Прескачаш очевидното обяснение.

— А именно?

— Правителството накара обществото да приеме Спусъка в живота си като някакво любимо кутре, което ще порасне, ще стане другар на децата им и нощем ще пази дома им. Единственият проблем е, че правителството вече го е дресирало да ляга по команда — така че не представлява заплаха за него.

Хортън погледна полковника с присвити очи.

— Извинявай, не те разбирам.

— Те запазиха оръжието си, защото знаят, че все още ще могат да го използват. Позволиха ни да имаме Хортънови устройства, защото знаят, че по всяко време могат да ги изключат — и ще го направят веднага, щом се разоръжим. И никога няма да ни позволят ние да ги разоръжим, доктор Хортън. Дори и след милион години.

— Мислиш, че в цивилните спусъци има някаква верига с дистанционно управление, така ли? Нещо като таен бутон за изключване?

— Това е единственото възможно обяснение. Но във всички, не само в цивилния модел — по време на война оръжието може да се насочи на другата страна.

— Не вярвам.

— О, така е. И ти можеш да го докажеш, докторе — ако вече не го знаеш.

Уилкинс продължи напред, без да проявява признаци, че е забелязал или изобщо, че го интересува дали Хортън го следва. Физикът бързо се озърна, за да види дали някой ги наблюдава. Не забеляза никого и за миг се замисли дали да не побегне в гората. Ала беше прекалено рано. Нямаше ясна представа къде се намира и следователно нямаше реален шанс да успее — особено с този яркооранжев гащеризон. Джефри закрачи след Уилкинс.

— Виж, полковник, това просто не е възможно. Тези системи се произвеждат от „Оуръм Индъстрис“. Не мога да повярвам, че Арън Голдстийн има някакво участие в такъв невероятен заговор.

— Защо не? Богатият елит винаги е поддържал контрола над оръжието. Ако притежаваш фабрики и банки, ти караш армията и полицията да ги пази — и имаш всички основания да искаш бедните и работещите за мизерни надници да са разоръжени. Всъщност богатите са правителството, докторе — презрително изсумтя той. — Освен това — евреин, който продава някаква стока? Какво повече ти трябва да чуеш?

— Той е хуманист, за Бога — вярва, че оръжията са инструменти за потискане, а не за освобождаване. При това основателно.

— Доказателството за това в какво наистина вярва е вградено в контролните вериги на всеки спусък и неутрализатор, който продава.

— Сигурен съм, че грешиш за неговия характер. — Хортън почервеня от гняв. — Имате ли такова устройство в лагера?

— Спусък ли? Да, разбира се. Познай врага си, казва Светото писание. Аха, ела насам. Ето какво исках да ти покажа.

Джефри ядосано въздъхна и последва Уилкинс през почти плътната стена от храсталаци. В края на невидимата пътека земята внезапно изчезваше под краката им и стръмно се спускаше към скалиста долина, през която течеше плитък поток. Отвъд нея имаше още хълмове, някои гъсто обрасли с дървета, други голи като склона, на който стояха те. Уилкинс стоеше между един дънер и голям объл камък.

— Можеше просто да ми пратиш този изглед на пощенска картичка — каза Хортън. — Нямам представа какво е това.

— Знам — отвърна полковникът, махна с ръка и посочи цялата панорама. — Ето как е изглеждала земята преди да се появят хората. Нито следа от нашата намеса. Известно ли ти е колко рядко е станало това?

— Значи си консервационист, така ли? Изобщо нямаше да ми хрумне, че мотивите ти може да са такива.

— Пред теб се разкрива една велика поука, ако си позволиш да я видиш…

— „Гледай къде стъпваш“ е първата, която ми идва наум.

— Свободата е същността на природата. В нея няма правилници, устави и договори, няма формуляри, списъци и данъци. В своето естествено състояние човек също е свободен. Ето какви са нашите естествени права, Джефри — Божията гаранция, че имаме място в Неговото творение, и необходимите средства, за да изпълним своята роля от плана Му. Ето какво е трябвало да защитава конституцията — правото на свободните християни да следват своята вяра и съвест. Никакви други закони, освен Неговия завет. Никаква власт, по-висша от Неговата вяра. Ние обаче сме се отклонили от тази цел и нашият народ, нашата държава са били хвърлени в мрак. Но ние открихме верния път и ще поведем другите. Ние живеем в Светлината, Джефри — Светлината на Неговата любов. Трябва да избереш дали искаш да живееш в Светлината, или да се завърнеш в мрака. Трябва да решиш по кой път да поемеш.