Артър Кларк - Спусъкът

Дали това бе заплаха, или само пламенна реторика на един истински вярващ? Хортън не знаеше, ала това нямаше значение. Вече беше взел решение.

— Ти каза, че в лагера имате Спусък, нали?

— Спусък и неутрализатор. Дезактивирани, разбира се.

— Ще им хвърля едно око — отвърна Джефри. — Ще видя дали ще успея да открия дистанционно управление. Но искам да разбереш, че очаквам да докажа грешката ти.

Уилкинс търпеливо се усмихна.

— А ако случайно установиш, че съм прав, ще си позволиш ли да го приемеш?

— Мога да ти обещая, че умът ми е поне толкова открит, колкото е твоят, полковник.

— Нима? — рече Уилкинс. — Да видим.

Марк Бреланд беше инструктирал генерал Степак да му докладва три пъти дневно — в осем сутринта, два следобед и осем вечерта. Но му бе трудно толкова дълго да стои настрани от командната зала на долния етаж, от която министърът на отбраната ръководеше търсенето на Джефри Хортън.

Останалите задължения на президента не бяха толкова важни, за да го разсейват — предварителна лична среща с ръководителите на парламентарните групи в Конгреса по въпросите на бюджета, седмично телезаседание с партийните водачи за есенната кампания, церемония в Розовата градина за връчване на президентските награди за наука, частен обяд с Ейми Рочет, софтболен мач на Южната морава с уволняващите се агенти от президентската охрана.

Но само обядът можеше да се отмени без усложнения и Бреланд го направи — с целувка, извинение и обещание. Възползва се от освободения по този начин един час и отиде в командната зала, която вече беше изгубила обичайната си тържественост. Пред комуникационните пултове седяха десетина експерти от разузнаването, неколцина цивилни и униформени надзъртаха над раменете им, надвесваха се над дисплейните маси и се съветваха със Степак.

— Нещо ново, господин генерал? — попита президентът. Министърът на отбраната стоеше пред картата заедно с агента от вътрешното разузнаване на ЦРУ.

Степак изненадано се обърна.

— Добър ден, господин президент. Извинете, не ви видях да влизате.

— Аз съм виновен. Не искам постоянно да съобщават за идването ми. — Бреланд погледна слабия агент с будни очи. — Господин Торн, нали?

— Да, господин президент. Току-що обяснявах на генерал Степак за средствата, които използваме в операцията.

— Продължете, моля.

Торн кимна.

— Имаме осем дистанционно пилотирани „Глобъл Хоук“ над Уисконсин, Илинойс, Минесота, Индиана, Мичиган и южна Канада. Сателитът Кийхол-петнайсет също е разположен така, че да ни дава по-добра картина от основния район на издирване. Съсредоточаваме вниманието си върху известните антиправителствени групи, които действат в петте щата, като използваме информация, предоставена ни от Съвместната контратерористична спецчаст. Но действаме и в малко по-широки мащаби, защото може да се касае за друга организация.

— Нещо конкретно досега?

— Не. Но един експерт от НУС изрови две снимки от архивите — караваната на Хортън, първо на летището в Хейуърд и после на петдесет и трето шосе заедно с един бус около час и половина по-късно. Изчезват под струпване на купести облаци, които покриват всичко от О’Клеър на запад до Суу Фолс. Но имаме добър инфрачервен профил на буса — ако го видим пак, ще го разпознаем.

— Ами издирването по Горното езеро?

— С това се занимава Бреговата охрана, макар че не им достигат хора и се наложи да пратим всички групи за подводно унищожение и четвърти и пети взвод на тюлените с четириместни лодки. Взехме назаем от канадците три хеликоптера, които могат да кацат във вода. Засега обаче няма нищо. Инстинктът ми подсказва, че похитителите са американци и че заедно с Хортън все още са някъде в района. Проблемът е, че с всеки изтекъл час районът се разширява.

Бреланд се огледа и спря очи върху Моника Франсес.

— Как се е случило, Роланд? Военното разузнавателно управление трябваше да поддържа връзка с Джефри. Лично дадох заповедта на Хилгър.

— Трудно е да поддържаш връзка с някой, който прави всичко възможно, за да те затрудни — отвърна Торн вместо генерала. — Налага се да разчиташ на технически средства, а не на хора, и докато разбереш, че има проблем, вече си изгубил обекта.

Президентът въздъхна.

— Може би е време да измислим някакво проследяващо устройство, което да се имплантира направо в тялото.

— Разполагаме с такова, господин президент. Но използването му обикновено изисква съгласието на проследявания човек — без колебание каза агентът. — Единият вариант се приема през устата и се разтваря за няколко часа. Другият трябва периодично да се инжектира.