Артър Кларк - Спусъкът

— Тогава ми обясни откъде знаеше, че лъжата за болестта му няма да ви провали. Ако се бях свързал с Карл, вместо да получа онова съобщение…

— Твоите разговори се отклоняваха към сателит. Трябваше само да пуснем вирус в адреса. Ти нямаше никакъв шанс да се свържеш с никой друг, освен със словесните файлове, които бяхме оставили ние.

— Значи Карл е добре, така ли?

— Не знам — отвърна Уилкинс. — Истината е, че той изчезна от поглед преди около два месеца. Ако ни кажеш къде е, може би ще успеем да проверим как е.

— Не знам къде е.

— Разбирам — рече полковникът. — Интересуваш ли се от история, докторе?

— Не повече, отколкото се налагаше, за да покрия изискванията на курса по обществени науки.

Уилкинс замислено кимна.

— Това значи, че попадаш точно в групата на средния американец — блажено несведущ. Феминистите и черните расисти изхвърлиха от училищата задълбоченото преподаване на история, защото нямало какво да научим от живота на мъртви бели хора. Сигурно са те подложили на „Съвременни световни проучвания“ или някой друг вид неясен популистки интеркултурализъм.

— „Съвременни проблеми в международните отношения“.

— Където „съвременни“ значи „не по-стари от самите студенти“. Виждаш ли, те наистина не искат обществото да разбира. Те не предлагат образование — а програмиране. Могат да ти продадат какъвто си щат гнил плод, ако не ти позволят да си спомниш какъв е истинският му вкус.

— И какъв е липсващият контекст?

— Че всеки геноцид през двайсети век е бил предшестван от контрол на оръжието. Че всеки тоталитарен режим на двайсети век се е стремил към монопол над оръжието. Че историята разкрива естествената склонност на правителствата към тирания и показва, че единствената надежда за успешна съпротива се крие в естественото право на свободния човек да носи оръжие.

— Това е единствената причина, поради която съществува Втората поправка на конституцията — продължи той. — Тя не е измислена, за да могат ловците да продължават да се занимават с хобито си, нито богатите да пазят собствеността си. Дори не е, за да могат жените да се защитават от изнасилвачи и мъжете да бранят семействата си от хищници — и хора, и зверове. Не, ние имаме нужда от оръжие, защото искаме правителствата да се страхуват от нас. А ако те забравят да се страхуват, ако забравят на какво са способни триста милиона оръжия в ръцете на седемдесет милиона патриоти, ако забравят какво могат да направят те с полиция, която не закриля, със съдии, които не наказват, със законодатели, които гласуват закони единствено за себе си, и с войници, които се подчиняват на противоконституционни заповеди, тогава ние сме морално задължени да им го припомним.

— „Дървото на свободата…“

— „… трябва от време на време да се освежава с кръвта на патриоти и тирани“ 18 18 Т. Джеферсън в писмо до У. С. Смит. — Б.пр. . — Уилкинс замълча, нави десния си ръкав и показа татуировка на дърво с червени корени точно под рамото си. — Доктор Хортън, тези думи би трябвало да са вписани в конституцията — в самата Втора поправка. Отците основатели са пропуснали възможността да направят абсолютно ясен смисъла на думите си. Но хората, които учат история, знаят, че Втората поправка е била предвидена като бутон за самоунищожение на централното правителство. И се боя, че тъкмо ти си прерязал проводниците му.

— Не е честно — възрази Хортън. — Спусъкът беше открит случайно — научен късмет. Ние не работехме по въпроса за разоръжаването. Не работехме за правителството. Откритията стават, когато си искат. Ако не бяхме ние, щеше да е някой друг, при това съвсем скоро.

— Не те упреквам като учен, докторе. Но трябва да оспоря поведението ти като гражданин. Само си представи какво могъщо оръжие за демокрацията щеше да е Спусъкът в ръцете на патриотичните опълчения. Следващия път, когато правителството посмееше да прати потисническите си армии, ние щяхме да можем да ги отблъснем назад разоръжени, победени и обезсърчени — и нямаше да имат представа какво се е случило. — Уилкинс меланхолично се усмихна. — О, какво не бих дал…

После поклати глава.

— Но да го предадеш на Вашингтон — не, това е било ужасна грешка. И ако не се опиташ да я поправиш, ти също ще си виновен за тиранията, която със сигурност ще последва. Те вече няма от какво да се страхуват.

— Аз дадох Спусъка на всички — настоя Хортън. — Карл направи същото с неутрализатора. Така и трябва да е. Никакъв монопол. Никакво нарушение на равновесието на силите. Никакви тайни оръжия.