Артър Кларк - Спусъкът

— Явно съм изостанал от развитието на шпионската техника.

— Възможно е да се направи всичко, което сте в състояние да си представите — приветливо рече Торн. — Трябва ви само причина.

От два дни Джефри Хортън се смяташе приет на изпитателен срок в Народната армия за справедливост.

Въпреки че все още трябваше да носи привличащия вниманието яркооранжев гащеризон, той получи легло в мъжката спалня, право да се храни с мъжете и свобода да ходи до тоалетната и банята без охрана. Джефри заслужи тези облекчения като прекара по-голямата част от двата дни в тясна метална барака без прозорци, анализирайки командната и контролната система на последен модел спусък от „Сиърс“ и стар модел неутрализатор от Ей Ди Ти.

Главният техник на НАС Франк Шрайър беше заменил излъчвателите на двете устройства с обикновени лампички. Освен това висеше до Хортън през цялото време, докато Джефри работеше в бараката. Комбинацията от превантивната модификация на техника и постоянното му присъствие изпари надеждите на Хортън да използва устройствата срещу похитителите си.

Това му оставяше още по-невероятната надежда да излезе от импровизираната лаборатория с неоспоримо доказателство, за да промени мнението на Уилкинс — или собственото си.

Поне му бяха дали чудесни инструменти. Логическата сонда бе „Пи Ем Текнолоджис“, с каквито бяха снабдени най-добрите инженерни лаборатории по света. Диагностичният анализатор беше „Зофтуъркц Мастърмайнд“, предпочитан модел от дизайнерите и крадците на кодове, работещи от двете страни на закона. А и ръководството му бе познато — публикуваният от самия него технически справочник на Спусъка.

Въпреки това Горди или Лий щяха да се справят с тази работа по-добре. И двамата бяха по-подробно запознати не само с оригиналните проекти, но и с процеса на разчитане на чуждия софтуер — в този случай в търсене на странен код. Хортън се опита да използва неопитността си, за да ограничи очакванията, но Шрайър го предупреди, че Уилкинс няма да търпи мотаене.

— Полковникът винаги има график и не те съветвам да го забавяш.

— Анализирал ли си тези системи? Знаеш ли дали това, което търся, изобщо е тук?

— Ако бяха толкова немарливи, че да е нещо, което мога да открия аз, нямаше да имаме нужда от теб, нали?

Хортън започна да забелязва признаците на Уилкинсовото нетърпение в края на втория ден. След като дотогава ги беше оставил сами, сега той се отби в бараката на три пъти, за да провери докъде са стигнали. На третия път устните му бяха присвити и разговаряше само с Шрайър. Полковникът изобщо не се зарадва да научи, че едва следобед са започнали да работят по второто устройство, неутрализатора на Ей Ди Ти.

— Още колко ви остава? — попита Уилкинс.

— С това темпо, полковник, може да минат още три дни. Спусъкът в общи линии е доста елементарен. Неутрализаторът има логически капани и изглежда пълен с всякакви джунджурии.

Уилкинс измери Хортън със студен поглед.

— Службата е след двайсет минути. Очаквам да видя и двама ви. После ще се върнете на работа и може би ще бъдете благословени с напътствието, което ви е нужно, за да стигнете до по-бърз завършек.

Джефри бе чувал хоровото пеене всяка вечер, откакто го бяха довели в лагера, макар че проповедите и молитвите не бяха стигали до дълбините на Бункер 6. Ала в първия си „свободен“ ден той достатъчно се беше наслушал, въпреки че бе упражнил свободата си и бе останал в спалнята. Това беше една от причините по-късно вечерта да се измъкне навън и да навлезе в гората.

Другата, по-важна причина бе да види дали лагерната охрана е по-разредена по време на служба. Ако не се беше натъкнал на някой от хората на Уилкинс, може би просто щеше да продължи да върви напред. За нещастие едва не го застреля двучленен патрул.

— Нощем, доктор Хортън, не бива да напускате границите на лагера — каза му иззад изпъкналите си очила за нощно виждане единият от бойците. — Още десет крачки и щяхте да сте в зоната, в която стреляме без предупреждение.

— Изгубих се — неубедително отвърна Джефри.

— На ваше място не бих повторил тази грешка, докторе. Ще ви придружим до лагера.

Полковникът не каза нищо за неговата „разходка“, но суровият му поглед и многозначителната покана бяха достатъчно красноречиви. На следващата вечер физикът беше един от първите, когато женската спалня започна да се пълни след призива за молитва.

Хортън не бе влизал в черква, откакто на четиринадесетгодишна възраст се беше отказал от лютеранското изповедание на родителите си, но се изненада колко много мелодии са му познати — някои, защото идваха от немските романтици и английските фолклорни песни, които знаеше по-добре; други събудиха неочаквани спомени от неделните сутрини през детството му.