Артър Кларк - Спусъкът

— Значи бусът е заминал за Мичиган, а дебитната карта за Илинойс, така ли?

— Може да е продал буса…

— Защото изведнъж му се е дояла чикагска пица, а не е имал пари? Защо не ми съобщихте веднага?

— Не знаем дали изобщо има проблем…

Франсес се обърна към архивиста.

— Проверете операцията в Евънстън — вижте дали е потвърдена с отпечатък от палец.

След няколко минути архивистът разполагаше с отговора.

— Безконтактно разплащане — бензин и миене на кола на автоматична бензиностанция.

— Според мен имаме проблем, Тъстин. Откога?

Той си погледна часовника.

— От около четирийсет и осем часа.

Моника Франсес поклати глава.

— Най-добре да отидем при директора.

Джейкъб Хилгър, директор на Военното разузнавателно управление, разглеждаше картата, която му беше донесла Моника Франсес.

— Това е рутинно следене от първия ден, нали така?

— Да — потвърди Тъстин. — Никога не е имало особен интерес от Белия дом. Никога не сме получавали искане за нещо повече. Даже не знам дали докладите ни се четат от някой друг освен от госпожа Франсес.

— Така ли е? — попита Хилгър ръководителя на проекта.

— Той е прав. Когато открихме и започнахме да следим доктор Хортън, доктор Броуиър вече имаше действащ Неутрализатор и в екипа се беше включил доктор Бенингтън-Хастингс. За всеки случай продължихме да наблюдаваме доктор Хортън.

— Как?

— С транспондери на глобалната навигационна система в караваната и комуникатора му. Комуникаторът му на определен интервали ни пращаше информация за местоположението му. Освен това във всеки момент можехме да локализираме транспондерите му.

— Стига системите да не са изключени — прибави Тъстин.

— Досега случвало ли се е нещо подобно?

— Само веднъж. Продължи около седем часа. Но същия ден доктор Хортън се беше обаждал на пътна помощ и имаше сметка за сменен алтернатор.

Хилгър поклати глава.

— Този път не е същото.

— Да, господин директор — съгласи се Франсес. — Мисля, че са го отвлекли.

— И аз смятам така. Пратихте ли вече хора?

— Три групи — едната е в Чикаго, втората пътува за северен Мичиган, а третата се насочва към последното известно местонахождение на доктор Хортън в северен Уисконсин. — Франсес си погледна часовника. — Би трябвало вече да пристигат.

— Няма да открият Хортън — тихо каза Хилгър.

— Навярно, господин директор. Но може би ще намерят нещо, което да ни отведе, в правилната посока.

— Караваната ще е добро начало. Кой координира операцията на място?

— Капитан Уейлън с групата от Чекамегън Форест.

— Ами по вода?

— Моля?

Хилгър проследи с пръст брега на Горното езеро в северен Уисконсин.

— Вижте къде е бил. Това е порталът към Атлантика — няма нито един контролен пункт до Европа, Африка и Южна Америка. Доктор Хортън може да е качен на кораб, който да е отплавал от всяко пристанище през последните два дни. И оттогава може да е бил прехвърлен на всеки друг кораб.

— Или на хидроплан — прибави Тъстин.

— Пепел ти на езика. Ще ни е достатъчно трудно даже ако още е по вода. Най-добре поискайте помощ от Бреговата охрана, помолете ги бързо да пратят хора на шлюзовете Суу и да се опитат да задържат бутилката запушена. Междувременно се свържете с Националната разузнавателна служба и вижте какво могат да ни кажат за трафика по езерото. — Хилгър въздъхна. — Лято на Големите езера. Може да се наложи да мобилизираме целия сектор.

— Ще уведомите ли Белия дом? — попита Франсес.

Директорът се намръщи.

— Нека преди това да видим дали ще успеем да открием какво се е случило. Ще изчакаме първите оперативни доклади.

Първите доклади се получиха в полунощ и съдържанието им отведе навъсения Джейкъб Хилгър пред портала на Белия дом. Той прокара картата си през скенера и охраната го упъти към спортния салон в Източното крило — бивше канцеларско помещение, преоборудвано от Бреланд.

Преди да стигне дотам, директорът на Военното разузнавателно управление мина през още два контролни пункта на Секретната служба и към него се присъедини шефът на кабинета Чарлз Пот.

— Оставил си Аманда сама да се грижи за бебето, а, Джейкъб? — бодро попита Пот. — Как е Гавин?

— Расте не с дни, а с часове — отвърна Хилгър. — Изобщо някога прибираш ли се вкъщи, Чарли?

— Защо? Под стълбището имам дрехи, спален чувал и фенерче — освен това знам къде държат остатъците от официалните вечери. А, стигнахме.

Завариха президента да седи на една пейка и да попива потта си с малка хавлия. Сивият му анцуг с емблемата на „Филаделфия Филис“ бе подгизнал почти до кръста.