Артър Кларк - Спусъкът

Под маскировъчна мрежа в края на гората бяха скрити пикапи, един джип и два буса. Поне три от колите бяха със стойки за автоматични оръжия. Други имаха метални брони върху двигателите си.

Изстрелите се чуваха от стрелбището за снайперисти, което имаше шест коридора от едната страна на полегатото открито пространство и пръстен насип от другата. Сред дърветата Хортън зърна стрелбище за стрелба с подвижни мишени, представляващи човешки силуети.

Всички наоколо бяха въоръжени, повечето с пушка и пистолет. Пушките бяха главно колт АК-15 и други военни полуавтоматични оръжия, имаше и автомати. Неколцина от по-възрастните носеха ловни пушки, а едно късокрако топчесто джудже беше с карабина уинчестър.

Хортън видя двадесетина въоръжени мъже и десетина също въоръжени жени. Чу детски гласове, но най-младият човек, когото видя, бе дванадесетинагодишно момче и тъй като то също носеше оръжие, Джефри го отнесе към мъжете.

Имаше две продълговати сгради, които взе за спални помещения, готварска палатка, заобиколена с пейки от разцепени на две дънери, и няколко тоалетни, боядисани в масленозелено. Сградите бяха стари и напомняха за занемарен летен лагер. „Летен лагер за мъже, които си играят на войници…“

На известно разстояние се виждаха две нови ламаринени бараки, пред които пазеха часови. Всички постройки бяха скрити под дърветата и не можеха да се видят от въздуха.

Около лагера имаше тесни траншеи, а във вътрешността му бяха изкопани окопи и бяха издигнати пет-шест бункера с метални врати. Отведоха го при един от тях.

Уилкинс отвори вратата и се обърна към него.

— Вътре може да ти е тясно и не искам да се задушиш от собствения си бълвоч — каза той. После със светкавично движение дръпна широката лепенка от устата му.

Заедно с нея се откъснаха косми от брадата му и кожа и Хортън ахна от внезапната болка. Блъснаха го вътре и той падна по очи в зловонната кал. Вратата се затвори.

Дойдоха посред нощ. Студеният въздух, който нахлуваше през отворения капак, донасяше до ноздрите му собствената му неприятна миризма — не бе издържал и се беше изпуснал в панталона си.

— Изкарайте го — каза някой отгоре. Към него се протегнаха ръце, хванаха го и грубо го извлякоха през отвора.

— Осрал се е, полковник. Направо ми е жал за следващия, който ще трябва да използва шести бункер.

— Почистете го и го заведете в мъжката тоалетна — продължи гласът със студено безразличие. — И после изгорете дрехите му.

Държаха го прекалено много яки ръце, за да се съпротивлява. Съблякоха го, завързаха го за едно дърво и започнаха да го поливат с кофи леденостудена вода. Накрая гол, мокър и неудържимо треперещ, Хортън беше отведен в една от продълговатите сгради.

На светлината на три крушки, които висяха от гредите на покрива, видя дълга стена с нарове на три етажа, бюро с комуникатор, празна пирамида за оръжие и полукръг от мъже, които мълчаливо го чакаха. В средата с непроницаемо изражение стоеше Уилкинс.

— Винсънт, донеси на доктор Хортън хавлия — тихо каза той.

Един оплешивяващ мъж донесе на Хортън правоъгълно парче плат, голямо колкото кухненски пешкир. Все още треперещ, Джефри си избърса косата и раменете, като неуспешно се опитваше да забрави за голотата си. Като че ли прочел мислите му със студения си поглед, Уилкинс вдигна ръка и даде знак на някой, който стоеше зад него.

— Дрехи за доктор Хортън.

Дадоха му яркооранжев гащеризон, но Джефри бе благодарен и на него. Освен това беше озадачен от проявената грижа. Досегашното отношение към него по-скоро предполагаше, че ще го оставят да мръзне гол — както може би препоръчваше справочникът по психологическа война, от който Уилкинс бе усвоил занаята си.

— На всички тук е известно, че с доктор Хортън имаме общ познат, нали? — попита Уилкинс. — Вие знаете за кого става дума ли, доктор Хортън?

— Светът е малък — сви рамене Джефри, като отказа да се поддаде на изкушението и да попита кого има предвид Уилкинс.

— Сега се казва Памела Бонавентуре — но това е името й по мъж, нали, Джефри? Когато спечели олимпийския медал по стрелба, всички я знаеха като Памела Хортън.

Чул името на сестра си от устата на Уилкинс, Джефри изпита силно безпокойство.

— Откъде я познаваш?

— Ами, за разлика от тебе, Джефри, тя не се крие. Пътищата ни се пресякоха на националния шампионат по спортна стрелба с пистолети. Тя наистина стреляше много добре.

— Какво, да не си я шпионирал?