Артър Кларк - Спусъкът

— Значи с достатъчно енергия все пак е възможно? — попита някой.

Джефри се обърна натам и каза:

— Но достатъчно енергия просто няма — това е важното.

На лицето на мъжа се изписа отвращение и презрение и той погледна Уилкинс.

— Как можем да му вярваме? Или не е достатъчно вътрешен човек, за да знае за проект „Барабан“, или просто ни лъже.

Хортън също се обърна към полковника.

— За какво говори той?

— Управлението за съвременни военни проучвания от двайсет години има действаща ядрена микроелектроцентрала — бавно отвърна Уилкинс.

— Това са глупости! Интернетски измислици.

— Едва ли. Създадена е за шпионските сателити стелт „Шарк“ и „Фолкън“. Проект „Барабан“. Но сега са навсякъде — ключови държавни инсталации, радиостанции, всичко, което ще им е необходимо, за да започнат тотално неутрализиране. Микроелектроцентралата може да се засече с обикновено старо радио — смущенията започват на хиляда двеста и четирийсет мегахерца от разстояние три-четири километра.

— Какво тотално неутрализиране?

— Това е част от федералната миротворческа стратегия в случай на гражданско неподчинение.

Що се отнасяше до Хортън, разговорът рязко се бе отклонил и навлизаше в дълбоките води на нереалното.

— Това от новините ли го знаете, или от детските си комикси? — забравил за опасността, презрително попита той.

Но Уилкинс не прояви признаци, че се е обидил.

— Даже човек с твоя интелект и постижения може да се поддаде на тяхната пропаганда — нашите врагове са много опитни в промиването на мозъци. Ние ще вдигнем мъглата от очите ти, Хортън — и когато погледът ти се проясни, не се съмнявам, че ще предоставиш себе си и таланта си за благото на общата ни кауза.

— Последно, военнопленник ли съм, или новопокръстен?

— Ти какво предпочиташ? — попита полковникът и се изправи, за да даде знак за край на разговора. — Ние ще ти дадем фактите — чистата истина. Ти ще направиш избора.

Докато го извеждаха от сградата, Джефри забеляза часа на комуникаторния дисплей. С тази информация трябваше само за няколко секунди да види откритото небе, за да прецени на какво разстояние и в каква посока се намира — въртенето на небесния свод говореше много на онези, които можеха да четат знаците.

Попречи му страхът на НАС от шпионски сателити. Гъстите дървета, под които беше разположен лагерът, разкриваха съвсем малко късче от нощното небе.

Хортън помоли да го пуснат до тоалетната преди отново да го заключат в бункера, но и оттам не видя нищо — видя само лицето си в едно метално огледало. Бе измършавяло, измъчено и необяснимо старо.

— И доктор Броуиър ли е ваш пленник? — попита той, докато го водеха към тесния му затвор. — И той ли е в някой от тия дупки?

— Даже да знаех, нямаше да имам право да ти кажа — отвърна един от стражите, докато отваряше вратата на бункера.

Този път оставиха ръцете му свободни. Освен това в ямата бяха изсипали нов пласт дървени стърготини.

Джефри заспа под звука на далечни гласове, които пееха химни във възхвала на Бог.

Моника Франсес не можеше да повярва на очите си. Седмичният доклад за наблюдението на доктор Джефри Хортън имаше нормален приоритет, въпреки че съдържаше експлозивен потенциал. След като взе съответните мерки за сигурност, тя се затича по коридора на сектор 7 в търсене на автора на доклада Бенхолд Тъстин — трябваше да блъвне огън в лицето му.

Откри го в „пещерата“, офиси без прозорци, в които се помещаваше Техническата служба и нейната свръхсекретна апаратура за събиране на информация. Тъстин бе в една от звукоизолираните кабини заедно с друг архивист от службата и изражението му, когато я видя, й показа, че е съзнавал сериозността на проблема и се е надявал да го реши преди да стигне до нейното внимание.

— Какво се е случило? — попита Франсес. — Трябваше да поддържате връзка с него. Такава беше директната и категорична заповед на президента.

— Не знам какво се е случило. Просто не получаваме никакъв сигнал. Нито една от комуникационните му сметки не е отваряна. Кредитната му карта е използвана преди няколко часа в Евънстън.

— Чикаго! Откакто го следим, той не се е приближавал до град, по-голям от Фергъс Фолс.

— Знам — мрачно отвърна Тъстин.

— Дали не е открил проследяващите ни устройства?

— Не би трябвало да може.

— Оставил ли е някакви други следи?

— Само транспондерните данни на глобалната навигационна система. Комуникаторът му за последен път е използван преди ден и половина на север от О’Клеър. Следите на караваната изчезнаха преди около шестнайсет часа край Айрън Ривър в северен Мичиган. Възможно е да става въпрос за две точки от един и същ маршрут.