Артър Кларк - Спусъкът

— Някой от вас, господа, забелязал ли е, че щом минем четирийсетте, започваме да се уморяваме от два пъти по-малко физическо натоварване? — попита Бреланд. — Не знам как Райън и Спан са играли толкова дълго.

— Аз пък не знам кои са Райън и Спан — отвърна Пот.

— Господи! — изпъшка президентът. — Какво ми носиш, Джейкъб?

— Джефри Хортън е изчезнал. Изглежда, че е бил отвлечен.

Бреланд пусна хавлията на пода.

— Мамка му! Какво се е случило?

— Ще ви кажа каквото мога, а то е по-малко, отколкото ни се иска да знаем — рече Хилгър. — Преди два дни доктор Хортън е водил секретен разговор с някой, който е имитирал сметката на министерството на отбраната. Не ни е известно кой, нито за какво са приказвали, но изглежда, че малко по-късно доктор Хортън е заминал за общинското летище в Хейуърд. И там се е случило нещо.

— Откъде знаете?

— От този момент нататък следите на комуникатора и караваната на доктор Хортън се разделят.

— Две коли.

— Вероятно — и нямаме представа дали самият Хортън е бил в някоя от тях. Следата на комуникатора изчезва около Чипиуа Фолс. Следата на караваната продължава на изток за Уоусоу, после пак на север в Мичиган.

— Уоусоу ли? Това е доста близо до Тайгъртън, нали? — каза Пот.

— Да, забелязахме.

— Какво има в Тайгъртън? — попита Бреланд.

— Бившият щаб на Posse Comitatus 17 17 Posse Comitatus (лат.) — закон, забраняващ участието на армията в налагането на граждански закони на САЩ. Същото име носи паравоенна организация. — Б.пр. — поясни Хилгър. — Ако още съществуваха, определено щяха да са в списъка на обичайните заподозрени.

— А сигурни ли сме, че не съществуват?

— Съвместната контратерористична спецчаст би трябвало да е по-добре осведомена — неловко отвърна директорът на ВРУ. — Със сигурност обаче ни е известно, че караваната е била изоставена на един черен път в покрайнините на Националния горски парк на Отава. Била е разглобена и някой се е опитал да изгори останките с възпламенителна бомба — димът привлякъл Горската служба и затова толкова бързо открихме колата.

— Бомба ли? Значи не са хвърлили просто клечка кибрит в резервоара?

— Не. Използвали са военна сигнална ракета, сигурно с брояч или детонатор, така че отдавна да ги няма, когато избухне. Идентифицирахме буса по серийния номер на задния вал.

— Господи! — изпъшка Бреланд.

— Искам да знам докъде да продължаваме с това — каза Хилгър. — Нямаме нито опит, нито право да водим криминално следствие — макар че сме готови да помогнем с всички разузнавателни средства, с които разполагаме. Само че официално трябва да го поеме някой друг.

Президентът погледна Пот.

— Какви възможности имаме? ФБР?

— Ако караме по правилата, с това би трябвало да се заеме Бюрото — съгласи се шефът на кабинета. — Но техните правилници са прекалено подробни, което значи, че не могат да действат толкова бързо. Какво е заложено — животът на Хортън или националната сигурност? С каква цел може да са го отвлекли? Какво знае той?

— Не много — отвърна Хилгър. — По свое собствено решение доктор Хортън от известно време не участва в екипа. Освен това повечето свързана със Спусъка информация вече е разсекретена, благодарение на ония хора от „Терабайт“, които публикуваха архива. Според мен рискът за националната сигурност не е голям.

— Но похитителите със сигурност го знаят, нали? — попита Бреланд.

— Възможно е. Знаели са достатъчно, за да намерят адреса и приоритетните кодове на Хортън и да имитират секретна връзка на министерството на отбраната. Ето го истинския проблем с националната сигурност — похитителите са получили помощ от комуникационната мрежа на Пентагона. Това е достатъчно основание за безпокойство.

— Заплахата за живота на доктор Хортън е достатъчно основание за безпокойство — остро каза президентът. — Може да не са го отвлекли за информация. Не са малко хората, които искат да му отмъстят.

— Ако искаха отмъщение, щяха да го убият и да оставят трупа така, че да го намерят — възрази Пот.

— Искаш да кажеш, че този случай не е такъв? Какви са другите възможности?

— Военното разузнаване може да поеме следствието на основание на проникването в системата на министерството на отбраната. Същото се отнася за ЦРУ, ако се престорим, че смятаме врага за външен.

— Ако се отнасяше за брат ви или за сина ви и първата ви мисъл беше да го откриете и да го спасите…

Пот и Хилгър се спогледаха.

— Първо ще запазя всичко в тайна, за да не подплаша похитителите — каза директорът на ВРУ. — Никаква публичност, пълна поверителност в рамките на разузнаването и правоохранителните органи. Предлагам спецчаст тринайсет — контратерористичната група на обединеното командване на спецчастите. Свързваме ги с военното разузнаване, ЦРУ, Националната разузнавателна служба, НУС и им даваме водещата роля. Има голяма вероятност вече да разполагат със списък на заподозрените.