Артър Кларк - Спусъкът

В обществото имаше съвест и в съвестта — общество.

Ала колкото и много да бяха тези колективни успехи, в крайна сметка промяната зависеше от индивидуални прояви на смелост и ангажираност. Повечето такива прояви бяха незабележими. Но някои привличаха общественото внимание и тяхното отражение далеч надхвърляше обикновения пример.

Четиридесет и осем годишната вдовица и баба Мардж Уинкинс, управител на банков клон в Рочестър, Ню Йорк, се събуди от трясъка на строшено стъкло в даваната под наем половина на мезонета си, обитавана от шестдесет и шест годишна пенсионирана учителка с остеопороза. Обезпокоена за наемателката си, Мардж взе защитния си спрей и бухалката си и отиде да види какво става.

И завари двама тийнейджъри, въоръжени с ножове. Крадците отидоха в болницата, единият със сериозно натъртени тестиси, другият ослепен от газа, с разкървавена вежда и мозъчно сътресение.

„Разбирам, че сте ги изненадали. Но защо първо не се обадихте в полицията?“ — питаха всички журналисти, докато Мардж обикаляше различните токшоу програми.

„Ами защото нямаше кога — отвръщаше тя. — И вие щяхте да направите същото за приятелите си, нали?“

Попидолът Кип Найт, китарист на квинтета Мак 5, унищожи имиджа си на плейбой с видеоизповед на първата страница на уебсайта на състава. „Аз съм пияница. И когато съм пиян, говната, които нося в себе си, изтичат навън. Биех всички жени, които обичах. И много от жените, които не обичах — всички ония жадни жени, на които управителят кимваше да дойдат зад сцената и после в хотела — към тях се отнасях по същия начин. Няма да обяснявам защо, откъде идва целият този гняв. Но искам да се извиня на тия жени — на Доув, Пола, Нория, Сам, Маки и всички останали — че не намерих друг начин да се справя, че се възползвах от вас по този начин, защото аз бях Кип Найт и всички знаете каква дълга опашка от жени чакаше да е на вашето място. Не биваше да го правя. Ще ми се да не бях.

Искам да кажа нещо и на мъжете. Ще бъда кратък, защото хич не е сложно. Обаче ме слушайте внимателно, защото е важно: най-лошото от всички глупости, които правим, е да вдигнем ръка срещу някой, който ни обича. Каквито и да са проблемите ви, каквито и дяволи да ви мъчат, какъвто и вкус да има отровата в устата ви, не правете като мен — не хвърляйте на боклука тези дарове. Намерете друг начин. Ето какво трябва да направя сега аз — да намеря друг начин.“

Реакцията на това изявление бе толкова необичайна, че Найт се обедини с още три звезди, за да намери друг начин.

Никой обаче не изненада повече хората, никой не размъти водата по-силно и не символизира по-точно еволюцията от медийния коментатор Хърбърт Роджърс, чието популярно предаване „Криви огледала“ оказваше почти също толкова голямо влияние върху развлекателната индустрия, колкото и върху потребителите, които два пъти седмично го гледаха, за да чуят мненията му по различни въпроси.

„Онези от вас, които си спомнят двадесетия век, знаят, че се занимавам с този занаят от дните на кинотеатрите с прожекционни апарати, телевизорите и домашните видеокасетофони — започна необикновено сериозният Роджърс в извънредното си предаване «Наградите на публиката». — По онова време спокойно позволявах образите на убийците на десетки хиляди човешки същества да влязат в очите и мислите ми. По моите изчисления съм видял повече местопрестъпления от всеки детектив, повече битки от всеки професионален войник и повече трупове от всеки патолог.

Срам ме е да си припомня колко пъти съм седял тук и съм ви препоръчвал да платите на някого пари, за да вкара същите жестоки образи във вашите мисли. Но много повече ме безпокои това, че пред годините съм станал напълно безчувствен за насилието — до такава степен, че най-често седях в залата, гледах как се лее кръв и падат трупове, и ми беше скучно.

С безразличие посрещах оплакванията, че киноиндустрията е превърнала убийствата в зрителски спорт. «Светът е жесток — казвах си — и тези филми просто отразяват действителността.»

Отхвърлях обвиненията, че екшъните обслужват параноичните фантазии, че са порнография на насилието. «Тези филми са детски измишльотини — казвах си — и никой не ги взима на сериозно.»

Клатех глава, когато ми казваха, че осакатяването и екзекутирането на хора за забавление е резултат на отвратителен сексизъм. Казвах си, че истинският сексизъм означава да продаваш билети на хората, за да гледат голите гърди на млади актриси.