Артър Кларк - Спусъкът

Постепенно отговорът ставаше ясен.

За пръв път в историята броят на федерално лицензирани продавачи на огнестрелно оръжие падна под броя на сътрудниците на Националната здравна служба. Магазините за оръжие вече бяха застрашен вид. Само за една година бяха закрити една трета от тях и единствено инатът продължаваше да държи повечето от останалите отворени.

Производителите на огнестрелно оръжие и боеприпаси се намираха в същото положение — вълната от сливания и банкрути значително обезлюди редиците им и все още никой не можеше да каже за колко от тях има работа. „Ремингтън-Колт“ преживя четири серии съкращения. Компанията майка на „Уинчестър“ премина в ръцете на германски производител на инструменти и бои, който повече се интересуваше от нейните фабрики, отколкото от производството й.

Рязкото намаляване на престъпното използване на огнестрелно оръжие накара щата Масачузетс да отмени цялото си „оръжейно“ законодателство и да гласува закон, според който повреждането или изключването на Хортъново устройство представляваше престъпление. В рамките на един месец същото направиха още тридесет и пет щата.

Обикновените граждани също забелязваха спада на престъпността. Милениум Медия, най-голямата англоезична информационна програма, свали криминалния канал от домашния си пакет поради „изчерпване на интерес“. Каналът денонощно бе предавал на живо извършвани престъпления и полицейски преследвания от шест континента. Замени го „Прекрасната планета“, нова програма за виртуален туризъм на „Нешънъл Джиографик“.

Упадъкът на криминалния канал продължи. Той беше принуден да намали хонорарите с една трета и да премине към дванадесетчасово излъчване. Това не се оказа достатъчно, за да го спаси. След два месеца се отказа един от основните рекламодатели и каналът се опита да продължи като абонаментна услуга. След още месец и половина фалира.

Този основен рекламодател бе компанията за жилища под наем „Холстед Хоумс“. С настъпилите промени президентът на „Холстед“ съобщи, че новата им цел е „да осигурят лукс и удобство на средната класа“.

„Не можем да продаваме на хората онова, което вече притежават — каза тя пред «Уолстрийт Джърнъл». — Трябва да им предложим нещо повече от лична безопасност.“

Естествено все още имаше места, които не бяха безопасни, и хора, на които не можеше да се има доверие. Но се наблюдаваха признаци на решително търсене на начини за решаване на тези проблеми без употреба на оръжие.

Често се цитираха думите на нюйоркската „синя нинджа“ детектив сержант Джан Флин: „Да си въоръжен не значи да си в безопасност — а да си без оръжие не значи да си безпомощен“. Дребната синеока Флин се превърна в символ на новата позиция, неуморно демонстрирайки и двете си твърдения в аудитории и студия из целия Североизток. Стотици общообразователни програми възприемаха „Наръчника за самозащита“ на Нюйоркското полицейско управление като библия за новите си специализирани курсове за възрастни.

Щатът Пенсилвания предприе още по-сериозна стъпка и освен самоотбрана включи в новата си програма за деца от пет до петнадесет години курс по овладяване на гнева. Като използва „надвикване“ и двубои с дунапренови възглавници, проектът копира успешни пилотни програми в Янгстаун, Охайо, и Балтимор, където детската престъпност беше спаднала с още десет процента.

В Лос Анджелис обаятелният водач на Ислямското братство заяви, че Аллах бил благословил съпрузите и бащите с „противоотровата на празнотата, същността на взаимността и ключа към праведността“. Като предупреждаваше, че „празните ръце“ на човек, който не се е оженил до двадесетгодишна възраст, са опасност за самия него и обществото, Бенджамин Мухамад обяви, че Братството ще започне да урежда бракове за мъже от петнадесетгодишна възраст и за жени от четиринадесет.

„Единствено когато си знаем мястото, можем да намерим пътя — каза той на масовата сватба на първите двадесет и една двойки. — Любовта ни облагородява, бракът ни удовлетворява, а вярата ни възвисява.“

Асоциацията на южните баптистки църкви в Атланта организира група посредници с идеята да постигнат друг вид улична справедливост. Въоръжени само със сгъваеми столчета и моралната власт на свещеническата якичка, посредниците се заеха да решават възникващи конфликти, като провеждаха своя религиозен съд на уличните ъгли, по игрищата и пред верандите на къщите. Решенията им се подпечатваха с ръкостискане и полагане на длан върху Библията, и се налагаха от очакванията на свидетелите, присъствали на клетвата.