Артър Кларк - Спусъкът

— Не се предавайте, господин президент — сериозно каза Шрок. — Не бих могъл да се гордея повече със своя президент, отколкото докато ви гледах как отивате при онази тълпа само два дни след убийството на приятеля ви. Тази вечер вие променихте един човек. Утре ще променим още десет, вдругиден — сто. Просто трябва да продължаваме да говорим на онази искрица разум и малко по малко ще й вдъхнем живот.

Портативният неутрализатор направи дебюта си на Потребителското изложение на електроника в Лас Вегас. „Тошиба“ показа супермодерна трисъставна система със специална стойка за вкъщи, друга за автомобилен багажник и осемкилограмов вариант, който можеше да работи в продължение на един час с малък обсег или да прати три далекообхватни импулса. Последният беше насочен към страховете на висшите бизнес ръководители и на етикета му имаше петцифрена цена, която обаче не притъпи всеобщия интерес. „Сейфко“ представи „Безопасен път“, цивилна версия на неутрализиращото устройство, което използваха полицейските сили в двадесет и осем страни, и „Часови“, допълнение към модулната система на фирмата за домашна охрана.

Ала гвоздеят на програмата беше „Небесен сребърен щит“, пълна система, предназначена за дома. Построен от не толкова скъпи части като другите предложения, Сребърният щит имаше големината на малка масичка, тежеше колкото малък хладилник и когато работеше на постоянен режим, гореше ток колкото електрическа печка. Но струваше колкото качествен телевизор и дизайнът му бе нещо средно между уред и мебел. Предварителните поръчки достигнаха рекордни равнища и след месец и половина компанията вече беше продала прогнозната си едногодишна продукция, в резултат на което Голдстийн трябваше да замине за тихоокеанските страни в търсене на производствен капацитет.

Внезапната поява на „Хортъновите устройства“ като стока предизвика бързата реакция на Конгреса, който се опита да задуши новородения пазар с разпоредби. Законът за равните права за самозащита и справедливост на сенатор Хап Нийли бе неуспешен опит за противодействие на частно притежаваните неутрализатори чрез ограничаване на обсега им до тридесет метра или най-близката чужда собственост. Законът бе гласуван с мнозинство, което не позволяваше президентско вето, но адвокатите на Спасителния щит го оспориха преди да влезе в сила.

„Ако авторите на този закон са готови публично да демонстрират, че масово разпространените огнестрелни оръжия и боеприпаси имат обсег само трийсет метра и проявяват уважение към чуждата собственост — заяви от стъпалата пред съда главният адвокат, — ищците с радост ще оттеглят иска си. В противен случай разчитаме на съда да изобличи измамната същност на закона.“

Областният съд отмени закона, но Конгресът незабавно отново се хвана на работа. Този път атаката беше на три фронта и използваше всички вратички на федералната бюрокрация.

Една конгресна комисия нареди на Федералния комитет по търговията да проучи „въпросите, свързани със здравето и безопасността“ при продължително излагане на малки деца и бременни жени на неутрализаторни полета. Група сенатори поиска от Федералната авиационна дирекция и Федералния комитет по далекосъобщенията съвместно да проучат вероятността катастрофата на една совалка в Далас да е била резултат от смущения, предизвикани от неутрализаторните инсталации на космодрума. А Дирекцията по храните и лекарствените препарати трябваше да провери съобщенията, че Хортъновите устройства убивали хора, като повреждали микропроцесорите в медицинските импланти.

Нито едно от тези обвинения не бе вярно. Ала заедно те предлагаха перспектива не само за месеци антиреклама, но и за всевъзможни забранителни действия, от рекламации до директни забрани.

Всичко това беше част от войната на възприятията, водена на всички фронтове на общественото мнение. Но постепенно борбата все повече започна да прилича на отчаяна размяна на фигури с предрешен резултат. Нямаше да има народна революция срещу правителството. Средната класа не желаеше гражданска война.

Вместо това имаше признаци на еволюция в обществената нагласа не само към оръжието, но и към насилието — събуждане на гняв и отвращение, отхвърляне на циничното нехайство, позволяващо страната да приема убийствата с безразличието на неизбежността.

„След като вече знаем, че сме болни, как ще разберем, ако започнем да оздравяваме?“ — питаше героят на касовата пиеса „Лудница“.