Артър Кларк - Спусъкът

— Господин президент. — В гласа на експерта ясно се долавяше изненада.

Бреланд протегна визитката на Харис към обектива и каза:

— Тази вечер ми направиха неочаквана услуга.

— Да, научих — отвърна Шрок.

— Какво… сте научили? Откъде?

— В парка е имало поне три миникамери, господин президент. Предават историята по нощните новини.

— Копеле…

В същия момент на стенния екран се появи разрошеният Шрок.

— Всъщност беше страхотно, господин президент. Освен това научих от Каръл в мрежата.

— Значи тя е от вашите хора. За това ли разговаряхме тогава? Това ли е помощта, която ми обещахте?

— Не, господин президент. Просто извадихте невероятен късмет.

Бреланд поклати глава и отново погледна експерта.

— Уендъл, наистина ще съм ви признателен, ако ми обясните. Кои сте вие? Нали знаете, този ваш символ го няма никъде в мрежата.

Шрок весело се засмя.

— Просто трябва да знаете как да го търсите. Добре, обяснение. Няма нито верую, нито устав, така че ще трябва да се задоволите с евангелието от Уендъл. Ще ви кажа и какво се промени през последните два дни.

— Футурианите се родиха в мрежата и не можеха да съществуват без нея — продължи той сериозно. — Основателите й се срещаха там и днес членовете поддържат връзка чрез нея. Причината е проста — мрежата тъне в невежество, дезинформация, враждебност, шарлатанство, пропаганда, правдоподобна псевдонаука, оправдания и обикновена глупост. Ние футурианите намираме всичко това за ужасно, защото смятаме, че можем да постигнем нещо повече, да искаме повече и от себе си, и от другите.

— В предишния ни разговор споменахте нещо за това.

Шрок кимна.

— Според нас във всяко човешко същество има искрица здрав разум — и на нейната светлина можете да зърнете единството на човечеството и пътя към нашето бъдеще.

— Може да се наложи да ви открадна тези думи.

— Нямам нищо против. Е, за да принадлежите към футурианите, не сте длъжни да заявите, че вярвате или не вярвате в нещо. Просто трябва да знаете, че има рационален избор между тези неща. Да сте футуриан означава да се ангажирате да зададете следващия въпрос, да сте открит за идеи и да ги изпитвате — особено удобните и привлекателните, които често се изплъзват покрай логическата защита. Ние изповядваме ирационална вяра в силата на разума. Чувствата могат да ни отведат по-напред, но разумът ни издига по-нависоко. Затова се опитваме да сме приятели на разума винаги и с каквото можем.

— Колко сте?

— Не много. Няколко милиона. И няколко милиарда като вас — които имат същите разбирания.

— Съюзът ви международен ли е?

— Разбира се. Това е неосъзнатото обещание на мрежата — общност без граници от образовани хора, които работят за постигането на висши цели, включително търсене на истината. Един цивилизован Нов световен ред, в който не убивате хора, защото вярват в други неща — образовате ги, ако можете, научавате от тях, каквото можете и насърчавате взаимната търпимост.

— Тук има не малка доза идеализъм.

— Идеализмът е конят — призна Шрок. — Но разумът е ездачът. Е, стигнахме до случилото се тази вечер.

— Казахте, че нещо се е променило…

Експертът кимна.

— Някои от нас — много от нас, струва ми се — от известно време работят по проблема с разоръжаването. Но събитията от последните два дни раздвижиха Съюза по безпрецедентен начин. Откакто убиха сенатор Уилман, редовно се срещаме в мрежата и съм виждал едновременно да участват не по-малко от трийсет хиляди виртуални образа. И от тези обсъждания се получи нещо, каквото изобщо не бях очаквал — образувахме комитет. Ще координираме усилията си, за да подкрепим вас и „Разум срещу безумието“ — вече има хиляди доброволци.

— С каква цел?

— Да се възпротивим на онези, които искат да се провалите, които смятат, че загубата на едно преимущество е прекалено висока цена за мира. Те са по улиците от месеци. Знаем, че са организирани — всички говорят в един глас, скандират едни и същи лозунги. Те не обсъждат, а пропагандират. И знаят как да направят така, че да ги чуят. Ние ще заложим на разума срещу пропагандата. В истинския и виртуалния свят има безброй места, където хората се събират да приказват — интернетски дискусионни клубове, обществени събирания, читателски форуми, барове, пейки в парковете. Ние ще сме там. Ще се погрижим да има един търпелив глас, който призовава към разум. И ще направим така, че да ни чуят.

— Завиждам ви за оптимизма, Уендъл. Признавам, че ми е трудно да вярвам като вас.