Артър Кларк - Спусъкът

— Не. Ако не друго, цифрите са прекалено добри. Въпреки че някои престъпници променят тактиката, окончателните данни би трябвало да показват намаляване на убийствата с четиринайсет процента, на изнасилванията — най-малко с десет, на нападенията — с близо двайсет, на въоръжените грабежи — почти с една трета, главно в търговския сектор…

— Това си е чиста пропаганда! — презрително заяви Дилард.

— Не, това е истината — настоя Бреланд. — И тя ни дава основание да се надяваме, че американците са цивилизовани хора, също като народите на Европа, индустриална Азия и Канада. Това означава, че сме намерили начин да променим правилата и да поставим пречки пред престъпниците — и че някои от тях са изгубили смелостта си. Това означава, че Спусъкът и Неутрализаторът не са допуснали сто хиляди ваши сънародници да станат жертви.

— Тогава защо го пазите в тайна? — попита Харис. — Защо не го съобщавате по медиите?

— Защото наредих на ФБР да не разгласява нищо, докато всички цифри не станат неоспорими. Защото знам, че някои хора ще се усъмнят, и не искам да помогна на никого да се убеди, че цифрите са фалшифицирани.

— Не ви вярвам — гневно се обади един младеж. — Това е голямата лъжа, вашата стратегия за преизбиране — да ни опикаете и да ни кажете, че вали…

— Стига, редник Теръл — остро заповяда Харис. — Това е президентът на Съединените щати. Трябва да проявяваш уважение.

— Уважение ли? О, това е безумно! Не вярвам на ушите си! Да уважавам страхливец и предател? Този човек изтръгна сърцето на Втората поправка, а командирът на караула му се мазни. Повръща ми се!

— Старшина, отведи редник Теръл в кухнята…

— Не, няма нищо. — Бреланд пристъпи напред. — Искам да поговоря с него. Как се казвате?

— Стив Теръл. — Очите на младежа блестяха предизвикателно.

Президентът кимна.

— Вие сте объркали фактите, Стив Теръл. Тази техника дойде от частния сектор, без нито една стотинка от данъците, без нито една дума от Вашингтон. Произвежда я частният сектор. И причината е нещо, което вие не желаете да признаете — че повечето хора не искат да са принудени да носят оръжие, за да оцелеят. Те не искат да живеят така.

— Обзалагам се, че не го искат и повечето притежатели на оръжие — тихо каза някой.

— Сега тези хора имат свое оръжие — продължи Бреланд, — оръжие, което превръща вашия уинчестър в музеен експонат или в най-добрия случай в скъпа тояга. Всичко се променя. Законът за правата не ви е гарантирал вечно техническо превъзходство на бездимния барут.

— Обаче ми гарантира, че ще мога да си запазя оръжието, за да съм в състояние да очистя всеки предател, който се опита да ми го отнеме.

— Затова ли сте тук, господин Теръл? Надявате се на втора възможност, така ли?

— Тук съм, за да защитя конституцията от всички врагове, външни и вътрешни. Вие също би трябвало да го правите.

— Направих го — отвърна Бреланд. — Ако бяхме фашисти, за каквито ни смятате, можехме да използваме тази техника и за една нощ да разоръжим цели градове…

— Ако бяхте патриоти, каквито би трябвало да сте, щяхте да вземете тая техника и да я потопите на дъното на Горното езеро.

— Значи очаквате да разоръжим съседа ви, но не и вас? — попита Бреланд. — Защитавате странен двоен стандарт. За ваше съжаление, Върховният съд не се съгласи с това.

Теръл се намръщи.

— Решението беше купено и продадено от политиците — елитът никога не е искал обикновеният човек да е въоръжен.

— Това е мания за преследване, Стив Теръл — отвърна президентът и отново се обърна към полковник Харис.

— Аз не съм ви разоръжил. Можете да запазите оръжията си, ако решите така. Можете да продължавате да ходите на стрелбищата и в спортните клубове. Ако домът ви е на някое от пустите места по този континент, можете да продължавате да живеете като в Дивия запад. Никой не ви го забранява. Но в селата и градовете ще има все повече места, на които вашите оръжия не са нито необходими, нито желани. И вие ще трябва да вземете решение. — Извън обществото ли ще останете, или ще се присъедините към нас и ще приемете нашите правила? — продължи високо той. — Или ще влезете насила и ще се опитате пак да наложите своите оръжия? Ето какво се питах, когато гледах от онези прозорци — какъв избор ще направите? — Той бавно плъзна поглед по кръга от хора и се помъчи да разчете израженията им в тъмнината. — Когато го направите, предполагам, че повече няма да останете тук.

— Вие няма повече да останете там — извика някой от мрака.