Артър Кларк - Спусъкът

— И така по-лесно можете да пренебрегнете жертвите — обади се някой от тълпата.

— Ей, така не е честно — извика друг глас. — Може пък да му харесва да има по-голяма престъпност. Ако ни разоръжи, ние ще дойдем да молим правителството за помощ и закрила. Този град иска да сме зависими.

Бреланд потърси с поглед говорещия.

— Защо предпочитате да си измисляте моите позиции, вместо да чуете какво имам да ви кажа? Ако е защото вече сте решили да не ми вярвате, защо изобщо сте тук? — Той се обърна и погледна полковника. — Канех се да отбележа, че ако броите предотвратените от оръжие престъпления, трябва да смятате и тези, чието извършване позволяват оръжията.

— Това е глупост — подигравателно каза една ниска жена, застанала до полковник Харис. — Оръжията не превръщат хората в престъпници. С братята ми сме отгледани с оръжия. Със съпруга ми сме отгледали децата си с оръжия. В рода ни няма нито един кръвожаден престъпник. Можете ли да го обясните?

— Добро възпитание. Правилно отношение към алкохола и наркотиците. Грижи за децата и любов помежду ви. Достатъчно контрол над собствения ви живот… И не малка доза късмет — рече Бреланд. — Но няма нужда да сме наивни, нали? Не е случайно, че хората посягат към оръжието, когато искат повече власт над живота. В това няма разлика между онези, които спазват закона, и престъпниците.

При тези думи изражението на полковник Харис стана ледено, и не само нейното.

— Е, щом не виждате разликата между убийците и хората като нас — каза Дилард, — всичко е ясно. Мисля, че вече ви разбираме много по-добре.

Президентът се намръщи.

— Не съм казал това. Хайде, тук няма публика, пред която да играем — всички тези хора вече са с вас. — Бреланд бавно описа кръг с две ръце. — Не може ли да сме малко по-честни? Независимо дали лошият е насочил пистолета към добрия или обратно, в този момент вие искате едно и също: власт, сила, тежест — контрол.

— Аз съм от добрите — каза мъж с голямо шкембе и с огромен пистолет в ръка. — Просто искам да ме оставят на мира.

— С други думи искате светът да е такъв, какъвто желаете вие — а това значи контрол. Това не е някаква тайна истина, която не може да се изрича на глас, нали? — попита президентът. — Оръжията са също като армиите — има само две причини да ги насочите срещу някого…

— Принуда и възпиране — каза полковник Харис.

— Да. Човек вдига чук, за да закове пирон. И вдига оръжие, за да накара някого да направи каквото той иска.

— Я чакайте малко — извика една ниска млада жена с дълга права коса. — От вашата уста всичко това звучи адски мрачно и сериозно. Ами спортната стрелба? Ами историята и фолклорът? Ами ловът? Оръжията са за забавление. Има ли някой тук, който да не е изпитал вълнение първия път, когато е стрелял?

— По-голям ми стана първия път, когато улучих нещо, дето го бях нацелил — отвърна някакъв шегобиец. Смехът освободи събралото се напрежение.

— Сега вече сме по-честни, благодаря ви — каза Бреланд. — Вижте, може би ще ми помогнете да разбера нещо. Какво всъщност сте изгубили, че да искате да се върне положението отпреди създаването на Спусъка? Защото от ФБР ми съобщават, че престъпността все пак не нараства…

— Не съм чувал такова нещо — отвърна Дилард. — Напротив, отрепките се сдушват по двама, трима, четирима и повече, влизат с взлом в къщите, ограбват хора пред банкоматите, завличат жени в колите…

— Прав сте — за очевидно удивление на събеседника си призна Бреланд. — „Групова престъпност“ — ето как реши да го нарича ФБР. Наблюдава се увеличаване на груповата престъпност и аз не съм оптимист в това отношение. Не знам какво е решението…

— Какво ще кажете да повикаме на помощ господата Смит и Уесън?

За изненада на Бреланд, полковник Харис намръщено погледна Дилард.

— Истината е, че президентът е прав — каза тя. — Даже да сте въоръжени, можете да се озовете пред дулото на пистолета. А да ви заплашват повече пистолети не е по-добре, отколкото да ви заплашват повече невъоръжени хора — особено защото фактът, че сте въоръжени, им дава основание да стрелят първи.

— По дяволите, полковник, недей да помагаш на тоя фашист — гневно процеди Дилард.

— Не му помагам. Истината си е истина. И като става дума за това… — Тя погледна Бреланд. — Когато миналата година ФБР не публикува по обичайното време предварителната криминална статистика, ние решихме, че знаем причината — те бяха лоши и се мъчеха да ни измамят.

Президентът бавно поклати глава.