Артър Кларк - Спусъкът

Уилман с очевидна неохота вдигна капака и внимателно го остави на пода. Камерите на Небесни очи се насочиха наляво, за да надникнат над рамото му, докато той намръщено гледаше съдържанието на катедрата.

— За онези от вас, които нямат възможност да видят, сенатор Уилман откри, че има пистолет също като моя — каза Трент. — Сенаторе, какви са „рационалните“ ти възможности сега? Появиха ли се нови? Какво според теб очакват приятелите ти от публиката? Какво ще кажеш за малко игра в стил Джими Стюарт и Джон Уейн?

— Винаги съм подозирал, че сте научили всичко, което знаете за оръжията, от уестърните, Джон. Ролята на Шейн ли играете сега? „Вдигни пистолета, момче…“

— Е, защо не го вдигнеш? Вдигни пистолета и може би ще успееш да промениш тази сцена.

Уилман отпусна ръце от двете си страни и отстъпи настрани от катедрата.

— Това ли било? Трябва ви публично оправдание, иначе не можете да ме убиете?

— Не можеш да ме объркаш с приказки, сенаторе, затова не се и опитвай. Аз съм разумен човек, взел разумно решение. Сега искам да видя как действа твоята морална логика.

— Не — каза Уилман. — Няма да участвам.

— Ако да се спасиш не е достатъчно основание да вдигнеш пистолета, мога да ти предложа още два мотива. — Трент извади комуникатора от джоба на крачола си и разпъна антената. — Мисля, че безжичен телефон за пръв път е бил използван като детонатор в инцидента в „Мол ъв Америка“, нали? Разбира се, нещастникът забравил да изтрие рекламните обаждания от банката на жена си и работата не станала точно според очакванията му.

— Вие наистина сте луд, Трент — вече ядосан, каза Уилман. — Къде е бомбата?

Дори само тази дума беше достатъчна, за да предизвика ахкания и викове сред публиката. Преди да отговори, Трент се наслади на удоволствието от успеха.

— Може да е навсякъде, нали? Пред някой бар. Под някой мост. В лекционна зала, в която невръстни хлапета гледат филм, по-стар от самите тях.

— Но къде ще е справедливостта — продължи той. — С какво са го заслужили те? Да не би да заговорничат, за да отслабят Америка и да поставят под зависимост нейните граждани? Да не би да дават измамни обещания на един доверчив народ? Да не би да ликвидират една фундаментална конституционна свобода, за да гарантират собствената си власт?

— Не — викна Трент. — Ти го направи. Ти и твоите приятели от Флечъровия институт, института „Елиът“, института „Удроу Уилсън“ и института „Кенеди“!

— Ти не си изключил полето заради тези оръжия — бавно рече Уилман. — Не е имало нужда.

— Точно така, сенаторе. Анализирай положението рационално.

— Тя е тук — процеди през зъби Уилман. — Проклет да си, тя е тук, където са камерите. — Той махна с ръка към публиката и извика: — Бягайте. Бягайте, бързо.

Неколцина понечиха да се надигнат, но повечето останаха вцепенени по местата си.

— Мисля, че няма да го направят — каза Трент и пристъпи към ръба на сцената. — Може да се объркам и да натисна грешния бутон. Защо вместо това не вдигнеш пистолета? Виж колко хора можеш да спасиш, като се въоръжиш?

— Ти можеш да спасиш също толкова, като се разоръжиш — отвърна Уилман.

— Вярно е — но това означава да отстъпя пред нещо, което смятам за зло. И това не е моят рационален избор. Броенето ще ти помогне ли да се съсредоточиш, сенаторе? Нямам намерение да чакам, докато пристигне подкреплението ти. Десет, девет, осем…

Отговаряйки на думите му с поглед, изразяващ неприкрита омраза, Трент най-после се хвърли към катедрата и грабна пистолета. В същия момент Трент натисна спусъка. Изстрел не последва. Нямаше патрони — пълнителят бе заменен с предавател и второто натискане на спусъка беше пратило сигнала за зареждане. Когато го пуснеше, щеше да последва заповедта за детонация.

Застанал само на пет метра от него, Уилман насочи оръжието си към главата на Трент.

— Ето — каза той. — Това е картината, която искаше. Сега ни вижда целият свят. Ти спечели. Затова остави тези неща, просто ги остави на пода. Кажи на хората да излязат.

— Не мога, сенаторе. Ако го направя, никога няма да разберем дали всичко това не е било поредната поза. — Той вдигна комуникатора и погледна дисплея.

Уилман се намръщи, свали предпазителя и стреля.

Куршумът улучи Трент в лявото рамо, прониза сухожилията и кръвоносните съдове, разби костта. Той политна назад, блъсна се в катедрата и изпусна комуникатора от вцепенените си пръсти. Смътно чуваше надигналата се в аудиторията врява.