Артър Кларк - Спусъкът

— Вие измествате истинския въпрос — каза Трент. — Истинският въпрос е дали един разумен човек може да намери достатъчно основания, за да се въоръжи. Истинският въпрос е дали един разумен човек може да намери достатъчно основания, за да убива. Вашият аргумент в защита на разоръжаването почива на отговорите. Ако отговорът на рационалния разум е „да“, носенето на оръжие не е лудост — лудост е да се разоръжим.

Докато Трент говореше, на сцената се появи деканът, повика Уилман настрани от микрофона и почна да му шепне нещо. Междувременно Трент за пръв път насочи вниманието си към публиката.

— А тук имаме цяла зала с разумни хора — интелигентни, образовани, благоденстващи млади хора, които са свикнали да уреждат противоречията си с други интелигентни, образовани хора чрез словесни войни. Вие сте дошли на тази арена, за да видите своя герой, въоръжен със своята логика и идеи, със своята наука, хуманизъм и философия. Но никой от вас не се е замислил сериозно за възможността неговият противник да не играе по вашите правила… Не сте, защото в противен случай щяхте да се вслушате в предупрежденията, които ви пратих следобед.

Деканът вече слизаше от сцената, ала признанието на Трент го накара да спре.

— И вие ли, господин декан? При цялата си светска опитност — о, забравих, и вие сте възпитаник на този университет. Още един интелигентен, образован човек, живеещ в свят на добри обноски. Защо не им кажете всичко, което току-що прошепнахте на сенатор Уилман? — попита Трент и внезапно осъзна, че моментът му доставя огромно удоволствие.

— Господин Трент, мисля, че трябва да сложим край на това.

— Както желаете. Аз ще им кажа. Госпожи и господа, деканът Франклин иска да знаете, че неутрализаторът на сенатор Уилман е претърпял повреда и в момента не е в състояние да ви защити. — Разочарован от липсата на реакция, Трент впери очи в тях. — Може би деканът ще ни каже какво трябва да е поведението на един разумен човек? Или сенаторът? Не?

Той пристъпи към катедрата си, хвана с две ръце полегатия й капак, вдигна го и го хвърли на пода. После бръкна вътре, извади скрития пистолет и го вдигна над главата си.

— Какво ще кажете сега? — попита Трент в тишината. — Какво ще кажете? — Насочи оръжието към публиката. Не се разнесоха викове и крясъци, само шепот и гневно мърморене. — Нашият президент направи същото и го смяташе за изключително възпитателно, нали? Затова нека наречем и това „урок“. Ти — ти, на пътеката, сядай си на мястото. Не съм те освободил.

Трент се обърна и насочи пистолета към гърдите на Гроувър Уилман.

— Вие сте много умен човек, сенатор Уилман. Всички смятат така. Искам да анализирате това положение и да ми кажете не предпочитате ли вие да държите пистолета?

— Той е бил тук преди неутрализаторът да бъде повреден — отвърна Уилман. — Сигурен ли сте, че още функционира?

Докато камерите на Небесно око се приближаваха и се блъскаха за най-добър ъгъл, Трент леко повдигна ръката си и стреля над главата на сенатора. Куршумът се заби в изкуствената дървена ламперия. Звукът беше достатъчно убедителен, за да накара десетина души от публиката да се хвърлят към вратите. Уилман се сепна, но не потръпна. Деканът Франклин приклекна.

— Азиди — поясни Трент. — Господин декан, защо не седнете при другите студенти?

— Какво искате, Джон? — попита Уилман.

— Не се опитвай да ме „работиш“, Гроувър. Просто отговори на въпроса ми. Искам истината — не предпочиташ ли ти да държиш пистолета?

— Не.

— Лъжец. — Той отново погледна към публиката. — Знаеш ли, те наистина не разбират стадната концепция, която им навираш под носа. Ако всички се бяха втурнали на сцената, със сигурност щяха да ме разоръжат. Ако всички се бяха насочили към изходите, повечето щяха да успеят да се измъкнат. Не е ли странно? Те не искат да са онези, които ще умрат. Не смяташ ли, че е разумно?

— Какво искате, господин Трент? Мен ли? Тогава ги пуснете да си вървят.

— Съжалявам. Имам нужда от помощта им, за да изложа аргументите си. И от твоята. Те са тук, точно както искаше ти, невъоръжени и безпомощни пред лицето на агресията. Не мислиш ли, че най-после ще научат нещо за реалния свят? Този път им кажи истината, сенаторе — харесва ли ти да си безсилен?

— Тъкмо си мислех — все още вбесяващо спокоен, каза Уилман, — че пет минути преди да излезем на сцената не бях решил коя катедра да избера.

Трент се засмя.

— Добре — отлично! Тогава може би трябва да провериш в своята катедра.