Артър Кларк - Спусъкът

— Чудесно — каза Трент. — Обичам информираната публика. Надявам се, че когато свършим, зрителите ни ще са още по-добре информирани.

Списъкът на заговорниците с перспективни места за дебата включваше Принстън, Питсбъргския университет, Колумбия, Харвард и дори университета „Карлтън“ в Отава — навсякъде имаше престижни институти по международни отношения, които щяха да се нахвърлят на възможността да приемат Гроувър Уилман като свой гост. Бранигън бе заявил, че условията в Харвард и Колумбия са невъзможни, Карни смяташе, че Принстън има прекалено позитивен обществен облик. Трент беше отхвърлил „Карлтън“, защото пресичането на границата замъгляваше смисъла на посланието му, въпреки че според Бранигън операцията в канадския институт щяла да е детска играчка.

Окончателният избор между Питсбърг и „Тъфтс“ се свеждаше до два факта — че Флетчъровият институт е получил половин милион долара в научноизследователски стипендии от „Разум срещу безумието“ и по този начин се е превърнал в съучастник на Уилмановото предателство и че въпреки близостта му до Бостън, в него няма постоянни неутрализаторни инсталации. Мобилното устройство на РСБ се намираше до бусовете на Небесно око в почти пълния паркинг до аудитория „Коен“ — задните врати и половината от дясната му страна бяха съвсем оголени. Наоколо имаше университетски ченгета, но те не обръщаха особено внимание на неутрализатора, а двамата му оператори отегчено седяха на предните седалки на буса.

Бусът на Бранигън — с емблемата на едно германско издателство — бе само на три места от неутрализатора. Като се преструваше, че наблюдава встъпителните думи по комуникатора в скута си, Пищова мислено репетираше придвижването си в очакване на сигнала от Тери Стюарт и анализираше шансовете си да избяга, без да го заловят. Те бяха по-големи от тези на Гуч, чиито пък бяха по-големи от тези на Трент. Имаше си преимущества да нанесеш първия удар.

Още отначало стана ясно, че публиката в аудитория „Коен“ е настроена в негова полза, но въпреки това Гроувър Уилман не можеше да не остане доволен от реакцията й. След топлото посрещане за пет минути на четири пъти го прекъсваха с аплодисменти. Накрая дори се чуваха одобрителни викове, макар че водещият незабавно напомни правилата на дебата. Така или иначе, това до голяма степен затрудняваше Трент.

За изненада на сенатора, той като че ли не забелязваше публиката и се обръщаше само към Уилман.

— Много хитро от ваша страна, господин сенатор, да се опитате да поставите въпроса в контекста на разума срещу безумието — без дори да хвърли поглед към аудиторията, започна Трент. — Ако ви го позволим, всеки, който ви се противопостави, ще трябва да доказва, че не е луд. Вие и вашите съюзници наистина положихте много усилия да внушите на хората, че всеки, който поддържа частното притежаване на оръжие и ограниченото използване на сила, не е нормален.

— Тук съм — продължи той, — за да отхвърля това внушение. Тук съм, за да защитя дълбокото убеждение на десетки милиони разумни американци, че всъщност разоръжаването е трагично, фатално ирационално. Тук съм, за да заявя без срам или колебание, че да вдигнеш оръжие и да убиеш някого може да е абсолютно логична постъпка, резултат от най-висш морал — и вие ще ми помогнете да се аргументирам.

— Едва ли — обади се Уилман и се усмихна на публиката. От първите няколко реда се чу кискане и водещият укори Уилман за прекъсването. — Моите извинения, господин Трент — каза сенаторът. — Моля, продължавайте.

Очакваната гневна червенина не обля шията на Трент.

— Сенатор Уилман, във всичките ви многобройни изказвания по този въпрос, в цялата пропаганда, с която вие и вашата организация ни заливате, никога не съм забелязвал да засягате един проблем. След като отнемете огнестрелното оръжие на хората, какво предлагате да правим с онези, които имат ножове? Вие заобикаляте този проблем, казвате ни, че полицията ще остане въоръжена, че няма да позволим на врага да получи преимущество, че можем да пътуваме на групи, да организираме квартални патрули и да тренираме бойни изкуства… Но това значи, че вашето разоръжаване е измама. Вие не искате да се избавите от оръжията, господин сенатор, а само от нашите оръжия…

Макар тези думи да звучаха като таен знак, Бранигън всъщност чакаше Стюарт, а не Трент. Той нетърпеливо отговори на сигнализиращия комуникатор.

— Заех позиция — каза Стюарт.

— Тръгвам — отвърна Пищова, изчисти паметта на комуникатора и го остави на дясната седалка — също като самия бус, машината беше взета под наем и Бранигън вече нямаше нужда от нея.