Артър Кларк - Спусъкът

Боб Бауман се беше обесил в щатския затвор на Вирджиния преди да го изправят пред съд за кражба на неутрализаторен бус от магистралата край Роли. Заговорът на Закари Тейлър Грант срещу съдията от Върховния съд Хана Лоуб бе издаден от член на Опълчението на таралежите, получил половин милион долара от Фокс Медия за изключителен видеорепортаж. Мел Йост публикуваше „Вашингтонски военни престъпления“ от Барбадос.

От другите, които се появяваха по новините, щабът на Бостънските ездачи край езерото Шамплейн беше разоръжен от специална тактическа група на ФБР. Властите разполагаха с достатъчно доказателства, за да свържат Ездачите с три неуспешни бомбени атентата срещу клиники за аборти в Нова Англия. Кели Мартин и Мечът на свободата все още вилнееха в северните части на Средния запад и бяха поели отговорността за повече от двадесет бомбени атентата. Ала техният избор на цели — главно ресторанти и магазини в градчета почти без неутрализаторни инсталации — всъщност правеше антиреклама на каузата.

Във федералните затвори лежаха общо шестнадесет неуспели убийци, обвинени в пет опита за атентат срещу президента. Имаше и три известни опита за атентат срещу Уилман, осем срещу еврейския индустриалец и пет срещу различни членове на кабинета. Повечето не бяха привлекли особено много вниманието на медиите, които очевидно бяха заключили, че няма нищо интересно в това някой да жертва живота и свободата си заради някакъв принцип. Мъртвите и затворниците бяха герои за свободните медии, но без модерни диети, секс и известни личности, които да поддържат рейтинга, не представляваха нищо повече от безсмислен шум.

Трент търпеливо и решително проучи всяка операция и всеки от елементите, които бяха довели до това положение. И всичките му проучвания го научиха на нещо — че некадърността рядко служи за пример. Но в крайна сметка изплуваха две причини: прекаленото усложняване и липсата на смелост. Онова, което хората наричаха лош късмет, всъщност нямаше нищо общо с късмета.

Трент занесе наученото в Атлантик Сити — в хотел „Ню Фландърс“, място, препоръчано му от Анджело Дибартоло — където се проведе единствената среща в целия заговор. Срещата обаче бе странна. Четиримата заговорници бяха пропътували известно разстояние, за да са в един и същ град и една и съща сграда, но Трент беше наредил никога да не са в една и съща стая или на една и съща маса.

Първият бе Тери Стюарт, тридесет и една годишен бивш нещатен агент на ЦРУ, изгубил изгодна работа като „съветник“ по паравоенните организации, след като Гроувър Уилман беше разкрил тайната война на президента Енглър в Колумбия. Стюарт (или Гуч, както предпочиташе да го наричат) имаше подготовка на командос от спецчастите, връзки на наемник и водеше толкова незабележимо съществуване, че само установяването на контакт с него бе изисквало трима посредници.

На второ място по опасност се нареждаше работата на Измъквача, както му казваше Трент, който щеше да уреди срещата. Измъквача трябваше да знае точно какъв е планът — а Трент не можеше да го разкрие пред кого да е. Ала неговото открито участие означаваше, че Измъквача също ще трябва да е в състояние да отрече, че е знаел за намеренията на Трент, и убедително да може да твърди, че е бил нает само да свърши някаква работа.

Това съчетание от финансов мотив, безпощадност и нагли лъжи изискваше печен адвокат. Трент откри такъв в лицето на Рой Карни, чиято малка, но уважавана фирма бе представлявала голям брой консервативни клиенти. Освен това средният му син членуваше в Калифорнийската гранична гвардия, антиемигрантска организация, чиито доброволни усилия бяха пратили десетки латиноамериканци в болницата (и поне трима в гроба).

Последното парче от мозайката беше консултантът по въпросите на безопасността от Атланта Бен Бранигън, тайнственият човек зад интернетския псевдоним „Пищова“. Само няколко дни след президентското обръщение за Спусъка Пищова бе написал умозрителен анализ на методите за неговото преодоляване. Следващите му публикации в мрежата съдържаха още по-сложни и авторитетни критики на системите за сигурност, изградени на базата на спасителни щитове. Бранигън се обявяваше за „безплатна библиотека“ и беше станал неоспорим цивилен експерт по устройствата на Хортън. Нямаше доказателства, че някога е правил нещо повече от това да предложи анонимен публичен съвет, ала Трент знаеше как да изкуши човек, който има гордост.